— Ще закърпим пробойната, Учителю — казах бодро. — Донесъл съм мумийо, облепихово масло, узрял глог. Добре, че се сетих да ги сложа в чантата, а не в куфара. Иначе и тях щяха да конфискуват на митницата заедно със сельодката и черния хайвер, под предлог, че има епидемия. Нима наистина са измрели едва ли не двеста души?
— Плюс тройно повече полудели. Изобщо тук се е завъртяла една въртележка… Виденията на Мурат са детски приказки в сравнение с този ад… Надявам се, че митничарите не са намерили подаръка на Марио, нали?
Сложих двуглавото гущерче, обвито с памук, върху дланта на Учителя. Той го разгъна и внимателно разгледа странното животинче от всички страни.
— Имай предвид, Олег, възможно е това да е ключът към разгадаването на необяснимите събития през последните два месеца, включително и епидемията.
— Епидемия! Странна въртележка! Разни идиотщини! Извънземни! — недоумявах аз. — Умолявам ви, обяснете ми все пак какво става тук!
… А ето какво ставаше всъщност.
Една юлска нощ в пристанищния град Сигона стана земетресение. Беше събота, денят на почитания тук светец — великомъченика Джузепе. Още от сутринта автомобилните колони се стичаха отвред към гробището при църквата „Сан Джузепе“. Службата завърши към един след полунощ, затова повечето от пристигналите останаха да спят при роднини или направо в колите си край гробището.
Към два и половина земята потрепери и съдовете в къщите издрънчаха. Тук земетресенията не са рядкост и никой не обърна внимание на земните трусове. Имаше обаче хора, които се разтревожиха защо не престава виенето на кучетата, кудкудякането на кокошките и грухтенето и квиченето на свинете. След още половин час Сигона бе обхваната от масово безумие. Всички изскачаха от къщите си по бельо, катереха се по покривите, по дърветата, хленчеха и викаха несвързани думи. До сутринта неколцина, обладани от халюцинации, починаха в страшни мъки. Бригадата от лекари, която пристигна към обяд от Палермо, се луташе в догадки относно причините за бедствието. Наложи се с помощта на полицията Сигона да бъде изолирана. Положението обаче не се подобряваше. Лудостта обхвана и двама от лекарите, също и десетина полицаи. Те наистина останаха живи, но властите, като имаха предвид сериозността на събитието, извикаха на помощ военните. Те скорострелно изселиха жителите на Сигона, а след още седмица около града вече блестеше обръч от бодлива тел. На мнозина тази ограда се струваше излишна, защото и без това надали някой би се решил да се разхожда из мъртвия град.
— И колко са изселените от мъртвата Сигона? — попитах Учителя.
— Ако съдим по пътеводителя, градът е наброявал около две хиляди жители. Лудостта е обхванала само една трета от тях — и това е загадка. Здравите са настанени из околните села. А болните — във военната болница, която е доста близо, в района Солунто.
— Значи в специална военна болница, военна… — почуквах с пръсти по масата. — Извинете, Сергей Антонович, но при цялото си желание да открия връзката между събитията в Сигона и този двуглав гущер — не мога.
Учителя гледаше гущера с леко премрежен поглед. Небесносиният халат само подчертаваше нездравата бледност на лицето му.
— Не бързайте, Олег, да се предавате. Още не съм ви казал най-главното. Тук от ухо на ухо се говори, че сега в Сигона се плодят много двуглави. И не само гущери. И мишки, и плъхове, и бръмбари, и гълъби. Пък и не само двуглави. Има и двуопашати, осемпръстни. С обезобразени тела. Без черепна кутия. Даже без мозък. Множество уродства, при това съвсем неочаквани.
Думите на Учителя отекваха в съзнанието ми глухо като подземни взривове. И си представих, че съм самотен астроном в планината, който през една лунна нощ изведнъж забелязва, че към Земята се приближава жив космически облак от отвратителни твари, сладострастно и жадно взиращи се в нейната красота, и тези изроди се приближават съвсем не както предвижда небесната механика, а невероятно бързо — облакът вече е увиснал над снежния хребет и трябва в броени минути да се вземе решение за отпор срещу нашествието на чудовищата.
— Марио сигурно отдавна е забравил за гущера, няколко години изминаха оттогава. А може и да си спомни? Сега ще му звънна по телефона. — Отворих бележника си и се протегнах за телефона.
Учителя вдигна пръст към устните си:
— Олег, за епидемията нито дума по телефона! Предпазливостта няма да ни навреди. И изобщо — никакви излишни въпроси на тази тема. Знае ли човек какво ни е надвиснало тук над главата. Защо досега не пускат никого от Световната организация по здравеопазването? Защо забраниха достъпа на всички чужди лекари, освен на американските? Ами тези извънземни що за идиотщина са? Разбирам, за вестникарите това е златна мина — как да не прогърмят света със своите извънземни. Но може и просто да отвличат вниманието от епидемията.