2. Легенда за Белоснежната
— ЕОНА, ЗАЩО ТОЛКОВА НИ ТРЕВОЖАТ, ДОРИ НИ ОСКЪРБЯВАТ ФИЗИЧЕСКИТЕ ДЕФЕКТИ В СЪВЪРШЕНАТА КРАСОТА? ПРЕКРАСНО ДЕТЕ, РОДЕНО ОТ ГЪРБАВА ЖЕНА, РАДВА ВСИЧКИ, НО ДВУГЛАВО ЧУДОВИЩЕ — ОТ ВЕНЕРА МИЛОСКА?! ПОЯВЯВАНЕТО МУ НА БЯЛ СВЯТ ЩЕ СМАЖЕ И НЕЙНАТА КРАСОТА.
— ПРЕКРАСНОТО Е КАТО ЖИВО ОГЛЕДАЛО, КОЕТО ОТРАЗЯВА МЛАДОСТТА НА СВЕТА. ТО Е БЛАЖЕНСТВОТО НА ХАРМОНИЯТА, ТЪРЖЕСТВОТО НА ОСЪЗНАЛАТА СЕ МАТЕРИЯ. А УРОДСТВОТО Е ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА РАЗПАДАНЕТО, НА УГАСВАНЕТО НА ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ И ПРЕДВЕСТНИК НА РАЗЛАГАНЕТО, ТО Е БЕЗОБРАЗИЕТО НА САМАТА СМЪРТ — ЕОНА, НО ИЗВОРИТЕ НА ЗЛАТОКОСАТА МЛАДОСТ НА СВЕТА НЕ СА ИМАЛИ КРАСОТА — ЧОВЕШКА КРАСОТА, — ТЪЙ КАТО ОЩЕ НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛ И САМИЯТ ЧОВЕК. ЗНАЧИ ЛИ ТОВА, ЧЕ КРАСОТАТА СЕ УВЕЛИЧАВА, УМНОЖАВА И УСЪВЪРШЕНСТВУВА ПРИ ИЗКАЧВАНЕТО СИ ПО СТЪЛБАТА НА ВРЕМЕТО?
— АКО БЕШЕ ТАКА, ЧУДНИТЕ ОБРАЗИ НА ИЗКУСТВОТО ОТ МИНАЛОТО НЯМАШЕ ДА БЪДАТ ТОЛКОВА ПРИВЛЕКАТЕЛНИ. ИМЕННО ТЕ ОБАЧЕ СА НЕИЗЧЕРПАЕМИЯТ ИЗВОР НА ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ВСЕ НОВИ И НОВИ ПОКОЛЕНИЯ ХУДОЖНИЦИ, СКУЛПТОРИ И ПОЕТИ. ЗАЩОТО ПРЕКРАСНОТО Е НЕПОДВЛАСТНО НА МЕЛНИЦАТА НА ВРЕМЕТО. ПРЕКРАСНОТО Е ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ИСТИНСКОТО.
— ЕОНА, ЧУДЕСНО ГО КАЗА: ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ИСТИНСКОТО.
— КАЗАЛ ГО Е ПЛАТОН.
След първи курс измолих да ме вземат в експедицията на Учителя като обикновен работник. По онова време той се занимаваше с разкопките на древно уйгурско2 селище в долината на река Или, която влачеше мътните си води между разклоненията на Тяншанския хребет. Мнозина от университета се стремяха да работят при Учителя, при това не само бъдещите историци и археолози. Около името му винаги се носеха легенди, а след неговото завръщане от Монголия, където бе открил гробище на стегоцефали3, за Учителя се заговори и в чужбина. Трудно беше обаче да попаднеш в неговата експедиция — всички знаеха, че съставът й дълги години почти не се бе променял, а излишни хора той не взимаше. Въпреки всичко реших да рискувам — представих му се една вечер в катедрата, ядосан, че все още не съм се снабдил с приличен костюм. Още от вратата той ми изкомандува кръгом и като с нож отсече: не! Тогава извадих от джоба на протритата си, избеляла от много пране риза билет за общия вагон до Алма Ата и го сложих на масата, върху която имаше различни необикновени камъни — единствената слабост на Учителя.
— Все едно, ще бъда на разкопките, при това преди вас — казах твърдо. — Ще поизкърпя малко къщата ни в Алма Ата и оттам направо на Наринколския път. Всеки камион ще ме закара до Чунджа. А оттам и пеша ще стигна до покоите на Белоснежната. Съгласен съм и без пари да работя, няма да умра от глад. Ще ловя риба в Чарин, ще залагам капани за фазани. А ябълките и дребните зарзали и кайсии са толкова много, че дори мечките слизат от планината заради тях.
— Откъде познаваш тъй добре тамошните места? — присви очи Учителя.
— Бачках там едно лято. Първо като прикачвач, после като тракторист — обясних аз. — Трябваха ми пари за колело бегач.
Той ме изгледа недоверчиво от главата до петите.
— Нима трактористите и колоездачите са такива? Та техните мускули като на Иля Муромец пращят!
— За хилав ме смятате значи, само кожа и кости, така ли? — чу се тъпичкият ми фал пет.
— Виж, гласът ти е богатирски, няма що — разсмя се той. Но на мускули май и веднъж не можеш се вдигна, а? Пък в експедицията не само тенорови партии се пеят, но и земицата родна се копае, и то яката. С лопата преимуществено.
Вместо отговор се втурнах към старинния дъбов шкаф, хванах се за горната му дъска, подскочих и увиснах на една ръка — юмрукът ми беше на нивото на рамото, — успях и краката си да вдигна под прав ъгъл. С тази и с други подобни хватки неведнъж шашвах факултетните шампиони по трупане на мускули.
— Ще си вися като прилеп. Докато ме включите в експедицията — процедих през зъби.
— Слизайте, слизайте, Преображенски. Убедихте ме. Взимам ви до края на септември. Възнаграждението ви ще бъде като на топограф — сто и двадесет рубли, но ще се трудите не с перо и хартия, а с кирка и лопата. Ботушите — от нас, а партенките — не по-малко от три чифта — от вас. А сега, моля ви, приземете се ей тук, гимнастико.
Внимателно седнах в старинното кресло с протрити плюшени облегалки, като се стараех да не се забележи ускореното ми дишане. Гледайки ме право в очите, Учителя каза: