Може би прекрасното е огледало, което отразява младостта на света, радостта на осъзналата се жива материя? А уродливостта е предвестник на разпадането, на гниенето, на угасването на жизнените сили, предвестник на безобразията на странницата с острата коса — на смъртта. Не, тук има някакво необяснимо противоречие. При изворите на златокосата младост на света изобщо не е имало красота, а само кипяща лава, мъртва пепел, изстиващи камъни, пушеци и смрад. Красотата, изглежда, се е увеличавала, нараствала едновременно с растежа и усъвършенствуването на живата природа, докато най-после е разцъфтяла в човека.
Разцъфтяла е, но защо ние търсим каноните на красотата все там — в древна Гърция? Защо, когато търсим идеала на прекрасното, непрекъснато се обръщаме назад, искаме отговор от Рубльов, Леонардо, Рафаел. И така, какво е красотата? И защо хората я обожествяват?…
Върнах се в стаята, затворих балконската врата и дръпнах пердетата. Ясно беше, че вече не ще мога да заспя. Най-добре би било да се разходя по брега. Но внезапно с мисълта за морето ме обхвана някаква тревога — започна да ми се струва, че не съм сам в стаята. Запалих всички лампи. Проверих в банята. Отворих гардероба. Надникнах под кревата. Под канапето… Естествено нямаше никой. Впрочем нямаше нищо чудно в това, че се уплаших след събития като епидемията, болницата в Солунто и болницата на монасите бенедиктинци, лицето на Белоснежната над морето, извънземните — като за първа вечер в Палермо беше множко…
Добре. Да започнем с извънземните. Седнах на масата и решително дръпнах към себе си зелената папка. Изрезките бяха грижливо подредени по дати. Първото съобщение гласеше:
Луиджи Сатриано, собственик на малка маслинова горичка в предградията на Агридженто, вчера по обяд ни позвъни в редакцията с една сензационна новина. Готов е да се закълне над Светото писание, че миналата нощ е видял над своята горичка летяща чиния. Според думите му «чинията» се е появила откъм залива, като е светела слабо в небето. След това е увиснала над горичката, насочила е тесен сноп лъчи към едно дърво и веднага го е подпалила. Сатриано, който е спял в градината, изтичал до къщи, събудил жена си и тримата си сина. Пред очите им дървото пламнало, след което «чинията» със слаб шум, напомнящ работата на вентилатор, се отдалечила пак към залива. Успели да угасят пламъците със струя вода от маркуча, но дървото вече било унищожено.
Наш кореспондент веднага посети мястото на произшествието. Действително едно маслиново дърво в градината на Сатриано е овъглено. Не са открити никакви следи от извънземните. Сатриано (той е с добра памет и здрав разсъдък) дума по дума повтори тайнствените обстоятелства през миналата нощ. Полицията прави разследване на случая.“
По-нататък се посипаха подобни съобщения като листа от увехнала роза. „Чинията“ бе видяна на няколко места, предимно над затънтени селища и задължително късно през нощта. Най-много — четири пъти — тя се е появила над Сигона, но вече след евакуацията на жителите й. И тук тя веднъж е подпалила бадемово дърво, след което спокойно се е скрила. В обширна, пълна с противоречия статия, един престарял професор микробиолог доказваше, че единствената причина за странната епидемия е безотговорното поведение на извънземните. „Това, че разбойническите полети на неидентифицирания летящ обект са засечени малко след избухването на масовото безумие в Сигона — пишеше той, — още нищо не доказва. При това съществува и историята, разказана от дон Илуминато Кеведо. Защо никой не иска да приеме сериозно неговото съобщение? Да не стане така, че всички да плащаме после за подобна душевна глухота.“
Сред изрезките намерих и историята на Кеведо. Действително дон Илуминато, собственик на фотографско ателие, е споделил с кореспондента на списанието „Ти и аз“ някои любопитни неща. Самият той, дон Илуминато, едно денонощие преди земетресението в Сигона бил нощувал при племенника си там и рано сутринта потеглил за Палермо. Разбира се, светият Джузепе можел и да му се разсърди, но нямало какво да се прави — през деня се връщала с параход от Неапол жена му. Той си тръгнал съвсем разстроен. И как иначе, след като, страдайки от безсъние, излязъл късно през нощта в градината и там забелязал спрял в небето апарат. От него се излюпвали слабо светещи кълба колкото футболна топка и носени от вятъра, кацали в Сигона. Дали това е продължило много, той не си спомня. В главата му всичко се било объркало, чували се гласове на непознати езици, сякаш в мозъка му бил включен транзистор. Той не можел да се мръдне от мястото си. Когато апаратът с опашката от светещи кълба изчезнал, Кеведо с омекнали крака се върнал в къщи. Не посмял да събуди другите, за да не го помислят за полудял.