Съобщението на Кеведо заслужаваше да му се обърне специално внимание. В това именно микробиологът не бе сгрешил. Извадих от куфара си нов бележник и на първата страница написах: „Пришълците. Дон Илуминато Кеведо.“ Още не беше дошло време да се правят изводи. Може би нещо щяха да подскажат тайнствените снимки, за които спомена Учителя. Утре сутринта те щяха да се появят във всички вестници.
Да, Учителя хич не беше добре, здравата го бе съборило… Само дано да не стане нужда да го откарвам в Москва, помислих си аз и веднага се поправих: е, не, братко, никаква сила не е в състояние да накара този великан с нерви от стомана да се върне предсрочно от разкопките. Нито сила, нито хитрост. Той като че ли излъчваше мощно поле на доброжелателство, в което се разбиваха всички опити да се подхване някаква психологическа игра с него. И самият той предпочиташе директните действия, избягваше обходните маневри и най-вече различните хитрини. Точно затова съвсем не можех да проумея загадката, която ми бе поставил, преди да се разделим вечерта. Защо не спомена ни дума за летящото езеро, когато му намекнах за него…
Нищо. Ще прочета до края зелената папка. После ще се опитам да свържа събитията в Сигона с появата на Белоснежната над морето. А след това ще се опитам поне час-два да поспя. За загадката на Учителя ще размишлявам по пътя към Чивита — тази градина на добронамереност и развлечение на душата на крал Роджер, русия предводител на норманите.
6. Сънища за Сигона
— ЕОНА, ЧУВАШ ЛИ МЕ, ИСКАМ ДА ВИДЯ ЛЕТЯЩИЯ УРОД В ЛИЦЕТО!
— НИМА НЕ ГО ВИЖДАШ?
……………………………………………………………………………………
— ЕОНА, КАК ТАКА СЕ ОКАЗАХ В НОЩНОТО НЕБЕ, НАПРАВО ВЪВ ВЪЗДУХА ДО КАБИНАТА НА ТРИЪГЪЛНИЯ САМОЛЕТ?… ЗАЩО НЕ УСЕЩАМ ВЯТЪРА? ПО КАКЪВ НАЧИН ЛЕТЯ? ЗАЩО НЕ ВИЖДАМ ЛИЦЕТО НА ПИЛОТА ПРЕЗ НЕГОВИЯ ШЛЕМ?
— ХЕРМЕТИЧЕСКИЯТ МУ ШЛЕМ ОТРАЗЯВА СВЕТЛИНАТА. ПРОМЕНЯМ ЪГЪЛА НА ЗРЕНИЕ И ОСВЕТЯВАНЕТО…
— ПРОФИЛЪТ МУ СЕ ОЧЕРТА… ТОВА Е ПРОФИЛ НА ЧОВЕК… ЗНАЧИ СИ СГРЕШИЛА, ЕОНА, ТОЙ НЕ Е ДРУГОПЛАНЕТНО СЪЩЕСТВО. ВИЖДАМ, ЧЕ ПИЛОТЪТ ИМА НОС, ПЛЪТНО СТИСНАТИ УСТНИ… ПОД МЕН СА СВЕТЛИНИТЕ НА ГОЛЯМ ГРАД… В ЦЕНТЪРА ПОД СИНКАВИТЕ ЛЪЧИ СЕ ОЧЕРТА ГОТИЧЕСКА КАТЕДРАЛА, ПРИЛИЧАЩА НА ЗАСТИНАЛИ СТАЛАГМИТИ. МИСЛЯ, ЧЕ ТАКАВА КАТЕДРАЛА СЪМ ВИЖДАЛ В КЬОЛН.
— ТОВА Е КЬОЛНСКАТА КАТЕДРАЛА.
— НО КАКВО ОБЩО ИМАТ ТУК МЕКСИКО И ГРАД ЛАРЕДО, ЩОМ ПОД НАС Е КЬОЛНСКАТА КАТЕДРАЛА?
— ПОД ВАС ВЕЧЕ Е ДОРТМУНД, СЛЕДВАТ БРЕМЕН, КИЛ, СЕВЕРНОТО МОРЕ.
— ЕОНА, КАКВИ СА ТЕЗИ КЪСОВЕ ШУМОЛЯЩА ТЪМНИНА МЕЖДУ СВЕТЛИНИТЕ НА ГРАДОВЕТЕ?
— МЕСТАТА НА КОНЦЛАГЕРИТЕ ПРЕЗ МИНАЛАТА ВОЙНА. ТУК СА ОДИРАЛИ КОЖАТА НА ХОРАТА ЗА ЧАНТИ И АБАЖУРИ. ПОМНИ, ТЕЗИ СГЪСТЕНИ КЪСОВЕ ТЪМНИНА НИКОГА НЯМА ДА СЕ РАЗСЕЯТ.
— ЗАЩО ПИЛОТЪТ НЕ МЪРДА? НАКЛОНИЛ СЕ Е НАПРЕД, СЯКАШ ВИЖДА НЯКАКВА САМО НЕМУ ИЗВЕСТНА ЦЕЛ…
— ЦЕЛТА Е СКАЛИТЕ БЛИЗО ДО НОРВЕЖКИЯ ГРАД НАРВИК.
— ИЗЛИЗА, ЧЕ ТОЙ ЩЕ ПРЕЛЕТИ НАД ДАНИЯ И ШВЕЦИЯ? И ЩЕ НАРУШИ ВЪЗДУШНИТЕ ГРАНИЦИ НА ТРИ СТРАНИ?
— ЗА АТОМНИТЕ БОМБИ НЯМА ГРАНИЦИ.
— ЗНАЧИ НОСИ АТОМНА БОМБА?
— НО БОМБАТА НЯМА ДА СЕ ВЗРИВИ, КОГАТО СЛЕД СЕДЕМНАДЕСЕТ МИНУТИ ТОЙ РУХНЕ ВЪРХУ СКАЛИТЕ НА НАРВИК. ТОЙ НЕ ЩЕ МОЖЕ ДА НАТИСНЕ КОПЧЕТО, ЗАЩОТО И СЕГА ВЕЧЕ Е МЪРТЪВ. ЗАДУШИЛ СЕ Е ОЩЕ ПРИ ИЗЛИТАНЕТО, ТЪЙ КАТО Е ОТКАЗАЛА СИСТЕМАТА ЗА СНАБДЯВАНЕ С КИСЛОРОД.
— ЕОНА, НИМА Е МОЖЕЛ ДА ПОЛЕТИ В ДРУГО НАПРАВЛЕНИЕ И ДА РАЗРУШИ ПАРИЖ ИЛИ ЛОНДОН?
— И МАДРИД, И РИМ, И ПАЛЕРМО.
— НО ТОГАВА БИ ЗАПОЧНАЛА ТЕРМОЯДРЕНА ВОЙНА?
— А КАКВО СИ НАПРАВИЛ ТИ САМИЯТ, ЗА ДА НЕ ИЗБУХНЕ ВОЙНА?
Сутринта, когато закусвахме при Учителя, дойде стегнат около петдесетгодишен мъж, рус, с леко затъмнени очила. Зденек Плухарж — историк и археолог — се оказа първият заместник на Сергей Антонович.
— Първият и единствен, тъй като местата на тримата други заместници сега са вакантни — усмихна се Зденек и тази усмивка изтри от лицето му чертите на някаква предполагаема от мен суховатост. На руски говореше почти без грешки, но бавно, сякаш претегляше думите на невидими везни. Докато пиехме кафе, той докладваше на Учителя за финансовите проблеми на експедицията, съветваше се по отношение на разкопките.
— Е, хайде, на добър час — каза накрая Учителя. — До Чивита са два часа път, ще имате време да се разберете. За мен не берете грижа, ще се заема с отчетите.
Ако се случи нещо извънредно, звънете по телефона. А вие, Олег, вземете фотоапарата, току-виж щракнете летяща чиния — хитро ми намигна той.