Пан Зденек замислено почна да си бърше очилата.
… В древността по тези места са шумели гъсти букови тори и сладко е звънтяла захарна тръстика, тракали са воденици край непресъхващи реки. Когато Платон е попаднал в Сицилия, би трябвало тя да му се е сторила самият благословен земен рай. Тук е било напълно възможно да се основе неговата република — образцовата държава, в която царете са философи, а философите — царе. Но сиракузкият тиранин Дионисий не разбрал младия мислител и го продал в робство… И по времето на ал Идриси островът все още е пеел като горска арфа и потоците са се стичали като косите на нимфи. Но достатъчно е било хората, естествено заради своите неотложни потребности, да започнат да секат горите и за кратко време земният рай се превърнал в камениста пустиня. Природата, като всяка горда красавица не прощава насилието — когато засегнат честта й, тя се самоубива. Купищата отработена руда, зеещите пасти на кариерите, наводнените зад язовирните стени поречия на реките с горите и живите им обитатели — цвърчащи, подскачащи и пълзящи, — всичко това са помени за бог да прости за природата. Но нещо все се бави голямата задушница за майката Земя. Ала вече не са малко тези, които се осмеляват да кажат честно и директно, така, че да ги чуят всички — светът е застанал пред съдбоносната черта. В надпреварата си за по-голяма печалба концерните изхвърлят на морското дъно радиоактивни отпадъци, изливат в реките отровни химикали, след което цинично издигат по бреговете на Рейн надписи с триметрови букви: „Къпането забранено!“ Планетата толкова е натъпкана с бункери с химическо и бактериологично оръжие, че то е достатъчно да изтрови цялата Слънчева система, стига да беше населена. Не е ли време вече да се осъзнаем, да забием всички камбани — та нали си нямаме друга Земя! Значи трябва да я спасим…
Ето за какво си приказвахме със Зденек, докато нашият пикап „Ферари“ се катереше и спускаше от хълм на хълм, промъквайки се на юг. Говорихме и за първата в света карта на звездното небе, издълбана с резец в римските катакомби на гробницата на патрицианката Присцила (моят спътник е бил там през пролетта). И за гробницата на Вергилий в Неапол, която пък аз бях видял. За етруските. За финикийците. За връзките на древните славяни със Сицилия, тъй здрави, че дори в Палермо е съществувало Славянско предградие, подробно описано по времето на Владимир Красното слънчице10 от странника Ибн Хаукал в „Книгата на пътищата и държавите“. И накрая стана дума за Учителя, за бъдещата му експедиция в Хималаите за издирване на Беловодието11, закъдето Зденек вече бе поканен. Спътникът ми с лекота цитираше руски и китайски летописи, даже легенди на староверците от Бухтарминската и Уймонската долина, дори показанията на някой си Марк от Топозерската обител, който уж е бил в Беловодието. И аз още веднъж — за кой ли път вече — се учудих на таланта на Учителя да се обгражда със задълбочени хора с обширни познания, съвсем чужди на всякакво лукавство, търгашество и суета. Струваше ми се, че както пише в древните жития, и той е очертал около себе си невидим кръг, в който не могат да проникнат ни бесове, ни мерзости. Уви, за себе си не бих могъл да кажа същото…
— Да си призная, много се учудих, че толкова бързо пристигнахте, пан Преображенски — каза Зденек, без да отмества поглед от пътя.
— Наричайте ме, моля ви, просто Олег — отвърнах аз и когато той кимна утвърдително, го попитах: — Какво ви е учудило всъщност?
— Знаете ли какво, Олег, завчера Сергей Антонович ми разказа съня си. Отначало летял над земята като с ракета. После ракетата спряла в небето. И през кръглия, много голям прозорец той видял някаква река. Била потънала в мъгла. Видял и вас как седите самотен сред разкопките. И вие сте му съобщили, че е намерена сибирската Троя. Също и лунен календар върху зъб от мамонт. Професорът ви помолил да дойдете в Палермо. И на другия ден вие сте вече тук. Също с „ракета с голям прозорец“ ли пристигнахте?
— Съвпадение, нищо повече. Аз не вярвам в пророчески сънища. Визата ми беше готова преди една седмица — хвърлих бърз поглед към Зденек. По израза на лицето му не можеше да се определи дали се шегува, или ни подозира с Учителя в някакъв заговор. От друга страна, в заговор би трябвало аз да ги подозирам — Учителя се направи, че не чува, когато му споменах за летящото езеро, а сега пък пан Плухарж се надсмива над мене.
— Вещият12 Олег не вярва в предвещаващи сънища — каза той. — Може ли да запаля? Благодаря… Защо Олег е бил вещаещ? Вещая значи говоря, така ли? И той е говорел може би красиво?