Междувременно жената се приближи с още десетина крачки и започнах да различавам късата й пухкава коса и лъскавата права рокля. В лявата си ръка държеше кошница или квадратна чанта.
— Синьора, какво сте изгубили там? — продължавах да питам глупаво.
И, о, чудо! Отговорът й иззвънтя като сребърна камбанка:
— Аз чакам.
Сякаш отстрани, от някакъв чужд живот, с очите на пиниите, на скакалците, с очите на развълнуваното море аз видях идиота, който уплашено отстъпи назад от оградата и едва изстиска от гърлото си:
— Кого чакате?
— Олег Преображенски, археолога.
— Та това съм самият аз! — изкрещя идиотът и с горчивина си помисли защо не може да се събуди от кошмарния сън или да рухне в безсъзнание на тревата. И тогава най-после разбра дяволския смисъл на последвалия отговор:
— Знам го, Олег.
Притежателката на звънтящия като сребърна камбанка глас дойде плътно до оградата. Остави кошницата до краката си, обути в плетени сандали. С решително движение отметна кичура руси коси от челото си. И ето че най-сетне след толкова безрезултатни мъчителни години аз видях лицето й — живо, живо, живо!
— Белоснежна!
— Наричай ме по-добре Еона.
— Но нали вече те няма. Селевите потоци те отнесоха в Тяншанските планини.
Мълчание. Тя се усмихваше.
— Как се озова в Сигона? Какво правиш тук?
— Същото, каквото правиш и ти, Олег. Събирам доказателства.
— Доказателства, но какви?
— Доказателства за покушения над красотата. С необратими последствия. В предсказуемо бъдеще.
— Какво значи предсказуемо?
— В отрязък от време, когато тук ще тичат плъхове, колкото овце, а триглави риби ще пълзят по дърветата.
Кошницата й стана прозрачна като аквариум и се видя, че наполовина е пълна с обезобразени животинки: многоглави, изгърбени, без крайници, пълзящи, извиващи се, измъчващи се уроди.
Затворих очи, сякаш сам бях виновен за съдържанието на потъмнелия отново аквариум-кошница.
— На кого са нужни тези доказателства?
— На тебе, Олег. И на Галактическия съвет по охрана на красотата.
— Трудно мога да проумея всичко това веднага, Белоснежна.
— Наричай ме по-добре Еона.
— Така да е — Еона. Но за мен ти си живото въплъщение на Белоснежната. Не знам как си възкръснала отново. Но точно за теб са написани тези стихове в древността:
След като свърших тъжните стихове на владетеля на Бекбалък, се опомних: какви ги говоря, та те са съчинени след смъртта на Белоснежната, а девойката с буйните руси коси просто прилича на нея.
— Наистина аз трябва да ти напомням някого от твоите близки — каза тази, която четеше мислите ми. — Такава е идеята на Галактическия съвет. С преобладаващо мнозинство съветът реши, че като ме видиш такава, веднага ще повярваш в реалността и сериозността на това, което става.
— Значи ти, Еона — запънах се да търся подходящата дума.
— Да, аз съм гост. Посланик. Посредник. Това съм според твоите представи, Олег. А всъщност… коя съм, самата аз не знам. Струва ми се, че за срещата ми с тебе са ме обвили с друга плът, нещо като скафандъра на водолазите.
— А преди идването ти тук?
— Отначало не съществувах и после няма да ме има. Както в любимия ти афоризъм за мъртвите и неродените.
— Това не е мой афоризъм. Той се е родил тук, на бреговете на Средиземно море в дълбока древност.
Пак мълчание. И нейната кротка усмивка… Трябваше да събера мислите си. Твърде много неща зависеха от нашия разговор, макар че тайно все още се надявах, че всичко, което става, е само бълнуване.
— Не, не е бълнуване, Олег — иззвънтя камбанката. — Нима не ти е достатъчно това, че видя лицето ми над залива в Палермо наяве и над хълмовете на Сигона насън?
Какво можех да възразя на хубавицата със страшната кошница? Ако там, зад бодливата бариера, имаше пихтиеста говореща медуза или анаконда, която чете мислите ми, нямаше ли да побягна, както и всеки друг на мое място. О, как жадуваме вестителите на другите светове да приличат по всичко на нас и по-точно на най-добрите от нас — да са красиви, благородни, проницателни, одухотворени. А ако наистина бъде медуза? Или с хипопотамообразно туловище? Или подобно на щурец? На тритон?
— Или на жив уплътнен вихър — продължи тя. — На светлинна спирала, която призовава към събратята от другите светове. На разумна субстанция, която преминава свободно през нишките на пространството и времето.