— Уплътнените вихри и разумните субстанции няма за какво да се интересуват от земната красота — реагирах аз.
— Дали е земна, галактическа или вселенска, красотата е една и съща. Тя е разлята, разплискана по мирозданието като светлина. Само нейната сила на светлоносец е способна да обуздае вакханалията на тъмните стихии. Единството на красотата, нейното вечно хармонично процъфтяване е непоклатим закон. Затова всеки опит да се посегне на красотата и да се разклатят устоите й, трябва да бъде наказан.
— Интересно. Защо тогава не са наказани маниаците от Пентагона, които хвърлиха атомните бомби над Хирошима и Нагасаки? Над атола Бикини? Които стовариха хиляди бомби над многострадалния Виетнам? Тези, които в пустинята Невада подло взривиха атомна бомба над главите на повече от три хиляди свои войници, съзнателно обричайки ги на психически заболявания и гибел от ракови образувания. Това ли не е посегателство над красотата? Знаеш ли какво ми е разказвал моят баща?
— Знам, Олег. Приятелят му е бил пленник при японците. Измежду онези, с които е правил опити генерал Ишии Широ. Генералът е проверявал действието на химическото оръжие върху хора.
— Върху живи хора, Еона. Върху американци, руснаци, англичани. А друг генерал — Макартър — направил всичко възможно да оправдае военния престъпник Широ. Защо извергите не са наказани?
— Връщам ти въпроса, на теб и на твоите земни събратя.
— Извинявай, но от братя до братя има разлика. Мои събратя са лесничеят от Охайо, мадридският печатар, пловдивската шивачка, парижкият лекар. А господата като бившия военен министър Уайнбъргър или израелския изверг Шарон — виновниците за бейрутското клане, са за мен кръвопийци и врагове. Така или иначе, но историята ще ги накаже!
— Припомни си завета на древните: наказанието за престъплението вече се заключава в самото престъпление.
— Не наказанието трябва да бъде заключено, а самите престъпници! Зад дебели решетки. Със седем катинара. И да има гласност като на Нюрнбергския процес!… Отговори ми, Еона, защо пълниш тази кошница? Дали само от любопитство? Може би за музея в двореца на Галактическия съвет?
— За Галактическия съвет. Само съветът има право да реши ПРЕПЪЛНИЛА ЛИ СЕ Е ЧАШАТА НА ТЪРПЕНИЕТО. — Белоснежната повдигна глава. Погледът й се плъзна над мен и като че ли сред звездите, над крепостната стена на Чивита започнаха да се очертават, както при копиране на снимка, контурите на чашата на търпението.
— Моля те, не се оглеждай, Олег — каза тя.
Представях си чашата с размери като небесния купол, до самия ръб изпълнена с димяща течност, в която плаваха, сякаш в Дантевия ад, чудовища, олицетворяващи най-мерзките пороци: алчността, завистта, насилието, ненавистта, зложелателството, предателството, печалбарството. Върху каменните стени на чашата, както върху стените на древните пещери, беше издялано най-непоносимото: ето руините на Рязан след нашествието на Ордата, ето Бухенвалд, където одират кожата на затворниците, за да правят чанти и абажури на почтените господа, ето подводницата, спряла пред потъващия транспортен кораб на Червения кръст, и тълпата дечица, които се вкопчват в перилата на хлъзгавата наклонена палуба, за да бъдат уловени преди смъртта си в обектива на апарата на ухиления морски вълк. Ето…
— Трябва да знаеш, че от време на време във вечно цъфтящата градина на планетите някое дърво заболява. То може да залинее и дори да загине, ако градинарят не му помогне. Вредителите трябва да се унищожат. Но понякога помощта идва твърде късно…
Високо между звездите по посока на Млечния път блещукаха червени и зелени светлинки, разположени на кръст. Дали беше пътнически лайнер или бомбардировач с водородни, а може би и химически бомби?
— Пътнически е. По авиолинията Рим — Найроби — отвърна на мисления ми въпрос Белоснежната, която също гледаше към светлинките.
— Не разбирам вашата логика, всезнаещи пазители на прекрасното. Ту събирате доказателства за необратими разрушения, ту сами разрушавате!
— Ние не разрушаваме нищо.
— А дърветата, които изгарят нощем? А отровните разноцветни балони от реещите се в небето шапки? Кого имате намерение да накажете за тези забавления? Себе си ли?
— Олег, ние нищо не изгаряме и не тровим. И не сме упълномощени да наказваме когото и да било. Ще наказвате вие, когато съберете свои доказателства.
Тя преднамерено наблегна на думата „свои“.
— Вятър и мъгла, празни приказки! Та ако не сте вие, кой трови и пали? Други извънземни? Не толкова благородни като вас? Лоши чичковци и лелки? — разгорещих се аз.