Три пъти натиснах порцелановия бутон до вратата. След известно време отвътре се появи величествена дама в бяло с високо вдигнати рижи коси и се понесе към мене.
Да, между нейните питомци е и детето на съпрузите Мацанти. Да, има свиждания, но не по-често от веднъж в месеца, при това с най-близките бивши роднини. Направи ми впечатление, че тя подчерта думата бивши. Да, тя ще предаде тези великолепни бонбони на Колос и сърдечно благодари на синьора за другата кутия, предназначена за нея, но тя обаче не може да приеме толкова скъп подарък и ако синьорът не възрази, ще раздели бонбоните по равно между питомците си, които всички обича еднакво, независимо от външния им вид. О, на синьора нищо не ще му говорят думи като например стернопаги, краниопаги, ишиопаги или торокопаги. Всички те означават сраснали се близнаци: с черепите, с тазобедрените стави, с гърдите или с коремите. Но какво от това, че на някого израстват коси на езика или вместо нос има хобот, или вместо крака — опашка на риба? Бог всекиму е вдъхнал душа, всеки заслужава милосърдие, състрадание и любов, прав сте, синьор, и съжаление също. Макар че по отношение на съжалението тя си има свое виждане. Известните сиамски близнаци са живели до 63-годишна възраст, при това всеки от тях е имал нормални деца. Дворът на крал Яков в Шотландия бил забавляван от човек с две глави и четири ръце — двете половини прекрасно музицирали, говорели множество езици, което не им пречело понякога да се карат. Или американката Мили-Христина била ишиопаг и се прочула в цял свят като двугласия славей с великолепен контраалт и не по-малко вълшебен сопран… Какъв извод може да направим от това? Все още е неизвестно кого трябва повече да съжаляваме — нейните питомци или съвременните младежи, нормалните! Галфони, които се отдават на пиянство, наркомания и разврат. Тя лично съжалява само за едно, че питомците й рядко доживяват до пълнолетието си. Впрочем синьорът, който е поднесъл толкова скъпите бонбони и толкова интересуващ се от… е, да го наречем — отклонение от нормата, би могъл да научи всичко това и в своя Неапол, тъй както съдя по произношението му, е родом оттам. В Неапол също има такъв пансион, в крайградската градина, на ъгъла на улиците „Каподимонте“ и „Свети Антоний“. По-рано там е имало приют за старци, но след епидемията през седемдесет и трета година — о, синьорът сигурно помни тази епидемия, тя пламна поради употребата на миди, отровени от каналните води — властите бяха принудени да открият подобен пансион. Можеш ли да ги спреш тези промишлени магнати, спекуланти и акули, които мислят само за печалби, поне същият този концерн Монтедисън. Направо безразсъдство е, че годишно той изхвърля в морето три хиляди тона отровни боклуци… Чел ли е синьорът в миналия брой на „Панорама“ статията на прочутия океанограф Кусто? Да, да, разбира се, не можеш да следиш всичко… което става по света… Та този Жак-Ив Кусто заявява, че Средиземно море вече е наполовина мъртво. След няколко десетилетия в него ще останат само бактерии, като в някаква мръсна, вмирисана локва. И той, изглежда, е прав, синьор. Неслучайно дори тук, в Сицилия, след буря има толкова мъртви риби по брега… Откъде са нейните питомци ли? Повечето от Сигона. Нещастно градче, синьорът сигурно е чул и за тамошното земетресение. Само господ знае кой е изпратил такова проклятие над Сигона… Кога са открили пансиона ли? Шеста година вече кара, а питомците все се увеличават, до днес станаха вече тридесет и осем… Но тя много се е увлякла в разговора, след четиридесет минути е вечерята и тя пожелава на синьора приятно завръщане… Къде са сега питомците ли? Извели са ги да подишат чист въздух преди вечеря, не, извън оградата никога не ги пускат, те са в детското градче, ей там, под разклонения дъб… Бог да ви пази, синьор…
Тя се отдалечи, като носеше кутиите тържествено в протегнатите си напред ръце.
Сигона! Стрелката на вселенския компас след известно колебание за пореден път се спря на града, затегнат в примката на стоманения смок, и още едно видение се очерта върху стените на чашата на търпението. За да не събуждам излишни подозрения, закрачих обратно по пътечката, после рязко свих и започнах да се промъквам през храстите в посока към детското градче. Изведнъж хлътнах в някакво поточе чак до глезена. А ето и решетката над него, скрита под лозовите листа.
… Те бяха накачулили люлката, ровеха в пясъка, скачаха на въже, смееха се и се караха, дъвчеха тревички, разглеждаха цветята и бръмбарчетата. Стернопаги. Еднооки циклопи. Опашати сирени. Ишиопаги. Сякаш върху платната на Брьогел или на Бош видях същества със сгърчена, изкривена и обезобразена плът от множество невидими криви огледала, и ако наистина ужасното се различава от уродливото по степента на състраданието — аз не почувствувах разлика. Ужасих се от уродливостта и отместих погледа си.