Кой все пак е виновникът за неговото осакатяване? Дали родителите му? Обливайки се в сълзи, те са се решили на това престъпление, за да спасят от гладна смърт многобройните братя и сестри на „паяка“. Виновна е социалната система, обществото. Но и то все още не може да се оправи от последиците от колониалния грабеж.
Кога е започнало това? От незапомнени времена, когато са изпращали робите да загиват в серните мини. И в епохата на Възраждането в Неапол са умирали кожарите и бояджиите, недоживели до тридесетте. И в началото на нашия век повечето печатарски работници бивали покосени от туберкулозата — бич за всеки, който диша оловен прах. Но ето че се появява химическото оръжие и в окопите на първата световна кланица хиляди руски войници се задушават от хлор. А после — химическата касапница, организирана от САЩ във Виетнам.
Дори и немногобройните извадки от вестниците и списанията, с които бе разполагал Учителя по време на болестта си, би трябвало да предизвикат тревожни мисли у всеки. И преди да ме запознае с една от хипотезите по повод на кошмара в Сигона, той ми заръча да ги прочета.
— Учителю, нищо не споменахте за войните — отбелязах аз, тъй като в паметта ми бе изплувало лицето на моя баща. — Най-много осакатява войната. И тялото, и душата…
— По-внимателно си служи с такива афоризми, Олег — сряза ме Учителя. — За мене този, който се е лишил от ръцете и краката си в бой със завоевателите, не е урод. Той е герой наравно с героите от древноруския епос… А епоса на моята война не бих могъл да преразкажа и до края на живота си.
„Около 60 000 американци ветерани от войната във Виетнам вече не се съмняват защо, след като са отишли здрави на фронта, от там са се върнали болни. Всеки от тях е станал жертва на «оранжевия реактив» — «ейджънт ориндж». И на повечето от тях по-късно са се родили сакати деца.
Посочваме безспорно установени факти:
1. От януари 1962 година до февруари 1971 година американските самолети C–123 са излели над Виетнам около 45 милиона литра масленокафяв отровен препарат. Цел: да се обезлистят горите, за да не могат да се крият в тях виетнамските бойци, и да се унищожат оризовите насаждения.
2. При производството на «ейджънт ориндж» (опасен за човека само в значителни дози) се получава и страничен продукт — отровата диоксин (тетрахлордибензодиоксин). Диоксинът обаче не е бил отстранен от сместа, макар че е хиляди пъти по-опасен от калиевия цианид (цианкалия). Най-малко 163 литра диоксин са били разпръснати над гори, поля и места за дислокация на виетнамските войски.
3. От 4,2 милиона американски войници, които са воювали във Виетнам, примерно 3 милиона са действували в зоната, оросена с отровата. Тогава никой не е подозирал, че това е опасно химическо оръжие. Пентагонът постоянно е подчертавал в инструкциите си по прилагането на препарата, че той е абсолютно безвреден за хората и животните, като по този начин е използувал собствените си войници като опитни зайчета.
За последиците от отравянето с диоксин може да се съди дори по катастрофата в италианското градче Севезо. През 1976 година от комините на химическия комбинат «Икмес» се спуснал над града отровен облак, в който се съдържали 200 грама диоксин. Резултатът е: няколко загинали и множество осакатени. Оттогава в Севезо постоянно се раждат сакати деца — същите като децата на ветераните от войната във Виетнам. Те страдат от заболявания на мозъка, на черния дроб, от злокачествени образувания, обриви по цялото тяло, изгубване на паметта, омекване на мускулите. Чак сега си спомнили, че и виетнамските жени са раждали уродливи деца по време на войната. («Щерн»)
«Повече от милион и половина от жителите на Виетнам са станали жертва на химическата агресия на САЩ. Американските варвари са унищожили 44% от тропическите гори и 40% от посевните площи.» («Паралели»)
«Бихме искали да напомним на бившия държавен секретар Александър Хейг, че той по-добре от всеки друг знае кой е прилагал химическо оръжие в Югоизточна Азия. Хейг е служил в армията на САЩ в този район и е бил прекрасно осведомен за всички тънкости на програмата по обработката на Виетнам с отровни вещества. В хода на изпълнението на тази програма върху територията на Виетнам са били хвърлени над сто хиляди тона отровни вещества.» (Конрад Еджи, американски журналист)