«На 14 март 1968 година в Скал Вали (щат Юта) от нервнопаралитично вещество са загинали 6 хиляди овце. На 30 мили от Скал Вали е разположен армейският полигон Дагуай — център за изпитания на химическо и бактериологическо оръжие.» («Ню Йорк Таймс магазин»)
«В секретните подземни бункери в щатовете Каролина и Юта очакват своя час бомбите „Уатай“ („Влажни очи“) с нервнопаралитичния газ зарин.» (Морнинг стар“)
„Повече от 40 хиляди тона отровни химически вещества се пазят сега в пълна бойна готовност в американските бази, разположени на атола Джонстън в Тихия океан и в десетина града на САЩ и в Европа.“ (Д. Морисей, военен химик)
„Ние разполагаме с достоверна информация от Лахор, че там американски биолози, наети от ЦРУ, изпробват под формата на борба с маларията наркотичния препарат «антибе». Единайсетте пакистанци, обработени с него, са загубили разсъдъка си. Още трима са умрели от американските ваксини срещу смъртоносния вирус «конго». Успяхме да разберем, че спецслужбите на САЩ планират да използуват сезонната миграция от Пакистан в нашата страна на скотовъдци чергари, за да могат, след като заразят хората и стадата, да предизвикат в Афганистан епидемии от енцефалитни заболявания.“ (А. Данишияр, редактор на в „Кабул Ню Таймс“) „Пред Конгреса на САЩ заявявам: в нашите военни складове за химическо оръжие на територията на САЩ и зад граница всяка година се извършват около 4 хиляди смъртоносно опасни изтичания на газове.“ (Хенри Джексън, сенатор)
„На военните карти на предполагаемия химически конфликт са отбелязани главните градове на Европа. Гражданското население в тези градове не притежава противогази и други защитни средства, поради което именно тези хора ще се окажат главните жертви.“ („Прогресив“)
„Обединеният комитет на началник-щабовете би искал да има в свое разпореждане 5 милиона единици химически боеприпаси. Ако с всички налични отровни вещества се заредят боеприпасите, общото им тегло ще съставлява около 300 хиляди тона. За сравнение: сегашните запаси от обикновени боеприпаси на въоръжените сили на САЩ в Западна Европа достигат около 500 хиляди тона.“ („Ню Йорк Таймс магазин“)
… Като забеляза, че съм прочел и последната изрезка и потривам замислено челото си, Учителя ме помоли да седна по-близо до картата…
— И аз си потривах челото над тези оскъдни сведения, които са се промъкнали в печата — каза той. — Не е трудно да си представиш колко по-сериозно е всичко. Пред очите ми евакуираха цяло селище на канала Лав до Никарагуа. Оказа се, че десетки години наред са се изливали отровни води в знаменития водопад. И естествено са се раждали уродливи деца. Забили тревога чак когато птиците или котките, напили се с тази вода, започнали да умират… Как мислите, Олег, колко са местата по света, където има опасни за живота отровни отпадъци?
— Бих искал да надникна във всяко от тези бунища.
— Не ще ви стигне животът.
… Да, докато е боледувал, Учителя не си е губил времето напразно. Той бе анализирал всички случаи, когато са се появявали летящите чинии, и изплуваха плашещи закономерности.
Първо, когато местата на появяването им бяха съединени с прави линии, се образува особена фигура с ос на симетрия, минаваща близо до Пеещата планина.
Второ, визитите бяха правени в интервала между два и четири часа през нощта в сряда, събота или неделя.
Трето, след като във вестниците бе съобщено, че са пристигнали военни патрулни катери в Сицилия, с цел да засичат „чиниите“, неканените гости престанаха да се появяват в крайбрежната зона (с изключение на запалената барака на кея в Сигона).
Съгласих се с Учителя, че тук дори и не намирисва на другопланетна логика. Закономерностите бяха съвсем земни, дори заземени. Ясно бе, че „чиниите“ си бяха свили гнездо под покрива на американците. И горивото им съвсем не беше звездна плазма, а нещо по-простичко — връзката между Пеещата планина и оста на симетрията най-вероятно се обясняваше с ресурсите на горивото…
— Ако хипотезата ми се потвърди, Олег, цяла Сицилия трябва да разбере за тези таласъми.
— Целият свят ще разбере — отговорих аз. — Що се отнася до Сицилия, тук не обичат да им се оскверняват светините. Пред очите ми намушкаха един пиян скандинавец, който се пошегува непристойно по адрес на статуята на света Розалия. Аз се наемам с доказването на хипотезата.