Когато се разхождахме с Марио по вълнолома, аз го посветих в плана си относно разкриването на неканените гости.
— Ама че гадове! — размаха той юмрук към небето. — Олег, защо им е необходим този маскарад? Кажи защо светът се разпада пред очите ни? Откъде се изсипаха тези „чинии“, погребения, уродства? Защо се изляха като от рога на изобилието именно върху моята глава, върху моето семейство?
— Не само върху твоето семейство, Марио.
— Прав си. Знаеш ли, аз още вчера в пансиона разбрах, че ако беше останала жива моята Катерина, и тя също би могла да ми роди… — Без да довърши, той изскърца със зъби.
— Марио, ти не по-зле от мен разбираш, че този отровен рог на изобилието се намира на Пеещата планина.
— Ще им свалим маските на тези негодници! Момчетата от пристанището — от местната организация на компартията вече провеждат разследване. Дори и седмица да стоя с фотоапарата, но ще ги дочакам. Не се бой, няма да заспя. След смъртта й изобщо не спя нощем.
Подир дълго мълчание добавих:
— Имай предвид, колкото може по-близо до Пеещата.
— А ако заседна направо в базата?
— Да не си албатрос или гълъб? — усмихнах се аз.
— Нали си спомняш, че ти разказвах — там мина детството ми. Надявам се, че не всички пещери са изравнени със земята и бетонирани. Все някои са останали. Знам таен проход до базата. По-рано сме се промъквали до там, за да си вземем нещо по-необикновено — стари колела от вертолет, цветни стъкла от сигнални фенери, понякога и консерви. А веднъж домъкнахме цял парашут. Всички дечурлига от Сигона носеха ризи от парашутна коприна.
— Благодаря ти, Марио. Ти самичък можеш да помогнеш на мнозина. Много се надявам на тебе.
— А може ли да взема още някого? — попита той. — Например Винченцо. Съвсем се е скапало момчето. Ходи като пребит кон.
— Щом искаш да сте двама, бъдете двамата. Ти по знаеш.
— При това той е служил на летището и помни всички входове и изходи — допълни Марио.
— Само не казвай, моля те, на Антонела. Чакам ви след лова с фотоапарат в хотела или в Чивита. Ако успеете, веднага ще промием филма. И такова чудо ще направим — земята ще се разтвори! Но бъдете крайно внимателни. Желая ви успех!
„През миналата нощ един от дежурните в дванайсети полицейски участък в покрайнините на Палермо излязъл да подиша чист въздух. Било три без четвърт. Лек вятър полюшвал клонките на жасмина покрай оградата. Като погледнал към увисналата ниско над залива луна, дежурният си спомнил, че е забравил термоса и сандвичите в колата.
В същия миг, когато той отварял вратата на джипа, над полицейския участък се появила летяща чиния. От нея се разнасял ясно доловим шум. Дежурният разгледал контурите й и запомнил, че по нея или в нея нямало никаква светлинка.
По-нататък следвал известният на всички сценарий. Тесен виолетов лъч се насочва към покрива на участъка, плъзва по прозорците. Пламват пердетата, тапетите и синтетичните килими.
— Паолино, горим! — чува дежурният изплашения вик на подчинения си, при което пред очите на изумения Паолино подпалвачката преспокойно се насочва към центъра на града.
Неизвестно защо, на Паолино му минава мисълта, че тя се е устремила да подпали главното полицейско управление на острова, и Паолино, без да се бави, докладва за това по телефона на оперативния дежурен и първо получава мъмрене за пиянство по време на дежурството, а на сутринта — благодарност и награда в размер на една месечна заплата.
Летящият лешояд от неизвестно какви покрайнини на Вселената обаче не стига до полицейското управление. «Чинията» увисва наблизо, над площада на Свободата, и продължавайки вакханалията на незаконните посегателства върху земни обекти — плодоносещи дървета, бараки на кея, сгради на полицейски участъци, подпалва и дървения подиум, украсен с палми в бъчонки заради празника в чест на прибирането на реколтата.
Когато бронираният фургон с карабинери нахлу на площада, летящата чиния спокойно кацна до статуята. От «чинията» излязоха три фигури, въоръжени с нещо като минохвъргачки, а може би даже и с лазерни пушки. В създалата се критична ситуация лейтенант Кордели се изяви като истински герой. Именно след неговия точен автоматен откос единият от нашествениците рухна на земята, а другите двама се вкопчиха да се бият взаимно и се затъркаляха по асфалта, издавайки непонятни викове. Заловени от карабинерите, с белезници на ръцете, двамата незасегнати от куршумите нападатели бяха незабавно отведени в главното полицейско управление на острова. Около «чинията» (прозрачният й купол се оказа повреден от стрелбата) е поставена надеждна охрана. За подсигуряване в случай на непредвидено развитие на събитията неидентифицираният летящ обект е привързан с вериги към два тежки камиона и се намира под усилена охрана.