— И обратното завърши Антонела разказа си за убийството на лейтенанта. — Видя ли как се преобрази лицето на Марио? Сякаш изведнъж бе разбрал истинското си предназначение на земята. Страх ме е, че ще го накажат за бягството. Къде ли се намира сега?
Премълчах отговора. Минаваше два часът след полунощ. Тълпата на площада не беше оредяла. Тук-таме бяха запалили огън от боклуците по земята. Раздухван от вятъра, пламъкът осветяваше изморените лица на хората. Те гледаха нагоре, към звездите, сякаш се надяваха да забележат там и още веднъж да прокълнат сянката на „медуза“ и на плиткоумния й ездач, а може би се опитваха да прочетат в звездните писания отговор на земните си въпроси.
— Чу ли, янките са потвърдили, че уж ликвидират базата? До края на годината. Отначало всички на площада се зарадваха, разшумяха се, даже изстреляха няколко ракети. Но после се разбра, че не я ликвидират, а само я преместват. В Порторало, най на юг в Сицилия. Казвах ли ти, че те са способни да купят когото си искат барабар с карантиите. Защо мълчиш, Земеров?
— Целият площад мълчи — отвърнах.
— Отдавна му е време да заговори — уморено каза тя. — Нещо не ми е добре. Изглежда, идва буря…
Едва сварих да обгърна Антонела през раменете, когато в небето зад нас избликнаха фонтани от пурпурен огън. Последва ги тътен, който все повече и повече нарастваше в страшен грохот, сякаш се бяха завъртели воденичните камъни на Галактиката.
Монте Кантаре — Пеещата планина — отново бе запяла.
12. Епилог
Тайфа момчета се гонеха около паметника на Джузепе Гарибалди на брега на залива. Героят, който предвождаше някога похода на „хилядата“, бе слязъл тук на брега, за да се бори за освобождението на родината си от папско и австрийско потисничество. С лявата си ръка той се подпираше на шпагата, а с дясната сочеше към далечините на Тиренското море, където сега на хоризонта се придвижваше сянката на армада от чужди военни кораби. Сиво-бялата вулканична пепел падаше върху гривата от медни коси на великана и сякаш я посребряваше.
На дръжката на шпагата забелязах двуглав гущер, подобен на онзи, заради който се върнах в Сицилия.
— Чудовищно изригване на вулкана Монте Кантаре — възторжено се развика пъргавият продавач на вестници, който се появи на стълбите на бара отсреща. — Разтопената лава изцяло залива Сигона!… Възможно е причината за изригването да е взривяването на американската подземна база. Разпространява се версията, че базата е била вдигната във въздуха от Марио Калавати, който е избягал след загадъчното убийство на пилота на летящата чиния Нюхаус!… Открити са дебати в парламента за незабавното закриване на всички американски бази на територията на Италия!…
От момчетата се отдели едно с чупеща се на вълни коса и с правилни елински черти. Като дотича при мене, каза:
— Знам, синьор, защо гледате към нас. Искате да разберете на какво играем, нали?
— Вече познах — казах и му подадох шарено пакетче с бонбони от розов пестил. — Почерпи и приятелите си гарибалдийци, хайде!
— Благодаря, синьор. А ще познаете ли кой от нас днес е Гарибалди?
— За днес не ще позная. Бързам — усмихнах се аз. И тогава господарят на Сицилия отвърна гордо:
— Аз съм Гарибалди. И също се казвам Джузепе. И никога не ще умра!
Сицилия — Москва
1977–1982