— Не, не бих казал, госпожице Мартиндейл. Познавате ли госпожица Милисънт Пебмарш?
— Пебмарш? — повтори тя и сбърчи вежди. — Ами да, разбира се. Днес следобед Шийла Уеб отиде у тях. Трябваше да бъде там в три.
— Как уговорихте срещата?
— По телефона. Госпожица Пебмарш се обади и каза, че има нужда от стенограф. Изрично помоли да изпратя Шийла Уеб.
— Специално настоя за нея, така ли?
— Да.
— Кога проведохте този разговор?
Госпожица Мартиндейл се замисли за миг.
— Секретарката я нямаше. Обадих се направо аз, което значи, че трябва да е било през обедната почивка. Струва ми се, че беше два без десет. При всички случаи е било преди два. Момент да проверя… Ето, записала съм в бележника си. Било е точно един и четирийсет и девет.
— Лично госпожица Пебмарш ли се обади?
Жената го изгледа с изненада.
— Предполагам.
— Но не разпознахте гласа й? Не я ли познавате лично?
— Не, не я познавам. Представи се като госпожица Милисънт Пебмарш и даде адреса си. Някъде в „Уилбрахъм Кресънт“. След това помоли, ако Шийла Уеб е свободна, да я изпратя в три часа.
Каза го ясно и категорично. Помислих си, че госпожица Мартиндейл би била надежден свидетел.
— А мога ли да знам за какво е всичко това? — попита тя с леко нетърпение.
— Виждате ли, госпожице Мартиндейл, госпожица Пебмарш отрича да се е обаждала тук по телефона.
Жената се вторачи в него.
— Така ли? Удивително!
— От друга страна, вие твърдите, че такъв разговор е проведен, но не можете да сте сигурна, че се е обаждала самата госпожица Пебмарш.
— Разбира се, не бих могла да съм абсолютно сигурна. Не познавам тази жена. Но все пак не виждам какъв е смисълът да върши нещо такова. Да не би да са си направили някаква глупава шега?
— Нещо по-сериозно от това, госпожице Мартиндейл. Пебмарш или който се е обадил, обясни ли защо непременно иска да отиде госпожица Шийла Уеб?
Мартиндейл се замисли за миг:
— Струва ми се спомена, че и преди е работила за нея.
— А това вярно ли е?
— Шийла каза, че не помни такова нещо. Но не беше съвсем сигурна, инспекторе. Момичетата излизат да работят навън много често и посещават най-различни домове. Може и да е забравила, ако е била там преди няколко месеца. Както ви казах, не беше напълно сигурна. Думите й бяха, че не може да си спомни да е ходила там. Но дори и да са се пошегували, не виждам каква е причината за вашия интерес.
— Ще стигна и до нея. Когато госпожица Уеб се е явила на „Уилбрахъм Кресънт“, номер деветнайсет, тя е влязла направо във всекидневната. Според нея така й е било наредено. Вярно ли е това?
— Напълно. Госпожица Пебмарш каза, че можела малко да закъснее и в такъв случай Шийла трябвало да влезе и да я изчака вътре.
— Когато Шийла Уеб е влязла във всекидневната — продължи Хардкасъл, — на пода е заварила мъртвец.
Мартиндейл го изгледа.
— Мъртвец ли казахте, инспекторе?
— Да. Убит човек. Намушкан с нож, ако трябва да съм точен.
— Боже мой! — възкликна тя. — Това момиче трябва доста да се е разстроило!
Изглежда госпожица Мартиндейл имаше склонност да подценява нещата.
— Името Къри говори ли ви нещо, госпожице Мартиндейл? Господин Р. Х. Къри.
— Не, нищо.
— От застрахователна компания „Метрополис Провиншъл“.
Жената продължи да клати глава.
— Сега разбирате ли дилемата ми? Според думите ви госпожица Пебмарш се е обадила тук и изрично е поискала да изпратите в дома й Шийла Уеб в три часа. Пебмарш отрича да е правила подобно нещо. Шийла Уеб отива там и заварва труп… — Дик замълча с надежда.
Госпожица Мартиндейл го погледна с недоумение.
— Струва ми се невероятно.
Хардкасъл въздъхна и стана.
— Приятно е тук — каза учтиво. — Предполагам, че от доста време сте в този бизнес?
— От петнайсет години. Потръгна много добре. Започнахме на дребно, но сега имаме толкова работа, че едва смогваме. Имам осем момичета и те не остават свободни нито за минута.
— Както виждам, занимавате се и с литература. — Хардкасъл гледаше снимките на стената.
— С това започнах. Много години бях секретарка на известния автор на трилъри Гари Грегсън. Всъщност създадох това бюро с неговото наследство. Познавах доста от приятелите му писатели и те ме препоръчваха на други. Добре знаех какви са изискванията им и това се оказа полезно. Освен машинопис тук предлагаме и най-различни други услуги, например справки и проучвания за дати, цитати, правни въпроси, полицейски методи, подробности за действието на различни отрови и така нататък. Издирваме и чуждестранни имена, адреси и ресторанти, ако действието на романа се развива в чужбина. По-рано читателите не са се интересували толкова от точността, колкото в наши дни — сега не пропускат да посочат грешките. — Тя замълча.