— Точно обратното — отговори инспекторът, който имаше предвид четирите часовника.
Тя го погледна с недоумение.
— Какво е станало? — попита.
— Във всекидневната днес следобед е бил намерен труп.
Жената се вторачи в него. Ърни Къртин отвори уста, за да извика „Уха!“, но реши, че няма да е разумно да привлича вниманието върху себе си, и я затвори.
— Труп?! — повтори госпожа Къртин изумено и добави още по-изумено: — Във всекидневната?!
— Да. Намушкан с нож.
— Значи убит?
— Да, убит.
— Кой го е убил? — попита тя настоятелно.
— Боя се, че все още не сме стигнали толкова далеч — отговори инспектор Хардкасъл. — Реших, че може би ще ни помогнете.
— Не съм видяла никакъв труп — отсече жената.
— Да, но има едно-две други неща, които трябва да изясним. Например дали тази сутрин някой е идвал в къщата на госпожица Пебмарш?
— Никой. Днес не. Що за човек е бил този?
— Възрастен мъж, около шейсетте, облечен с хубав тъмен костюм. Може да се е представил за застрахователен агент.
— Нямаше да го пусна — отсече госпожа Къртин. — Никакви застрахователни агенти, никакви прахосмукачки или Енциклопедия Британика. Госпожица Пебмарш не обича продавачите, дето ходят по къщите, аз също.
— Според визитната картичка, която намерихме у него, името на този човек е било Къри. Познато ли ви е?
— Къри? Къри? — Тя поклати глава и добави подозрително: — Звучи ми като индийско.
— О, не. Не е индиец.
— Кой го намери? Госпожица Пебмарш?
— Една млада дама, стенографка. Поради някакво недоразумение са я изпратили при госпожица Пебмарш. Тя е открила трупа. Самата госпожица Пебмарш се е върнала почти веднага след това.
Жената въздъхна дълбоко.
— Какво нещо! — промърмори. — Какво нещо!
— Може би ще поискаме от вас да видите покойния и да ни кажете дали някога се е отбивал в къщата на госпожица Пебмарш. Тя е сигурна, че не е. Има и някои други подробности. Например можете ли да си спомните колко часовници имаше във всекидневната? Жената дори не се замисли:
— Има един голям стенен часовник в ъгъла и един с кукувица на стената. Тя се показва и вика „Ку-ку“. Понякога може да ти изкара акъла. Изобщо не съм ги пипала — побърза да добави. — Госпожица Пебмарш обича да ги навива сама.
— Нищо не се е случило с тях — успокои я инспекторът. — Сигурна ли сте, че в стаята бяха само тези двата?
— Разбира се! Какви други да има?
— Нямаше ли един сребърен часовник с форма на колесница? Или малък от френско злато? Или порцеланов с цветя, на рафта над камината? Или един с кожен калъф, на който пише „Розмари“?
— Нямаше нищо такова.
— Ако са били там, щяхте да ги забележите, нали?
— Естествено, че щях да ги забележа.
— Всички тези часовници бяха около един час по-напред от големия стенен часовник и онзи с кукувицата.
— Може да са били от чужбина — поясни свидетелката. — Веднъж с мъжа ми ходихме до Италия и Швейцария с автобус и там времето беше цял час напред. Сигурно има нещо общо с Общия пазар. Не искам и да знам за този Общ пазар, мъжът ми — също. Англия си е достатъчно добра и без това.
Инспектор Хардкасъл реши да не навлиза в политиката.
— Можете ли да си спомните кога точно напуснахте къщата на госпожица Пебмарш тази сутрин?
— В дванайсет и четвърт май — отговори тя.
— Госпожица Пебмарш беше ли си у дома по това време?
— Не, не беше се върнала още. Обикновено си идва някъде между дванайсет и дванайсет и половина. Различно.
— А кога излезе от къщи?
— Преди аз да отида. В десет часа.
— Е, благодаря ви, госпожо Къртин.
— Странна е тая работа с часовниците — отбеляза тя. — Може госпожица Пебмарш да е ходила на някоя разпродажба. Антики са нали? Както ги описахте, на такива ми приличат.
— Госпожица Пебмарш ходи ли по разпродажби?
— Преди четири месеца от една такава си купи китеник. В много добро състояние и много евтино, както ми каза. И пердета. Трябваше да се скъсят, но бяха като нови.
— Но обикновено не купува разни старинни неща — картини, порцелан и така нататък?
Жената поклати глава.
— Не съм виждала такова нещо, но кой знае… Като отидеш на разпродажба… Искам да кажа, че можеш да си изгубиш ума. Като се прибереш после вкъщи, си казваш: „А това за какво ми беше изтрябвало?“ Веднъж си купих шест буркана конфитюр. После като помислих и си казах, че можех да мина и по-евтино, но… Чашите и чинийките също. На пазара в сряда можех да ги взема по-евтино.