Тя мрачно поклати глава. Инспекторът разбра, че няма какво повече да научи от нея, и си тръгна. Едва тогава Ърни даде своя принос към обсъжданата тема:
— Убийство! О-хо-о!
Веднага космическото пътешествие отстъпи мястото си на нещо по-вълнуващо и реално.
— Дали не му е видяла сметката госпожица Пебмарш, а? — попита той с надежда.
— Не говори глупости — скара му се майка му Къртин. Хрумна й нещо. — Чудя се дали не трябваше да му кажа…
— К’во да му кажеш, мамо?
— Не е твоя работа — отвърна тя.
Шеста глава
Когато приключихме с двете сочни пържоли и ги поляхме с наливна бира, Дик Хардкасъл въздъхна доволно, заяви, че се чувства по-добре, и каза:
— По дяволите, мъртвите застрахователни агенти, чудати часовници и пищящите момичета. Да чуем какво става с теб, Колин. Мислех, че вече си приключил делата си в тази част на света, а ето че пак се шляеш по задните улички на Кроудийн. Уверявам те, че наоколо няма работа за морски биолог.
— Не се подигравай с тази наука, Дик. Тя е много полезна. Само споменаването й така отегчава хората и ги обзема такъв страх, да не би да започнеш да им разказваш за нея, че не се налага да даваш никакви други обяснения.
— Значи няма опасност да се издадеш, а?
— Забравяш — казах хладно, — че наистина съм морски биолог. Защитил съм степен в Кеймбридж. Не е много висока, но все пак е степен. Много интересна наука и един ден ще се върна към нея.
— Знам с какво си се занимавал, разбира се, и трябва да те поздравя. Делото на Ларкин ще е след месец, нали?
— Да.
— Изумително е как е успял толкова дълго време да предава информацията. Струва ми се, че все някой би трябвало да заподозре нещо.
— Но никой не е. Когато си създадеш добро мнение за някого, после е много трудно да го промениш.
— Трябва да е бил много умен — забеляза Дик.
Поклатих глава…
— Не, не мисля. Правил е това, което са му нареждали. Имал е достъп до много важни документи. Изнасял ги е фотографирали са ги и ги е връщал още същия ден. Добра организация. Всеки ден е обядвал на различни места. Смятаме, че ги е предавал с палтото си. На закачалката винаги е имало същото като неговото, макар и да са го носели различни хора. След това са си ги разменяли, без да си кажат и дума. Ще трябва да научим доста повече за точния механизъм. Всичко е било отлично планирано и прецизно изпълнено. Някой превъзходно е изпипал всичко.
— И затова ли все още се навърташ около военноморската база в Портълбъри?
— Да. Известни са ни двата края на операцията — в Лондон и в базата. Знаем къде и кога Ларкин е получавал парите си. Но между двата края действа една много добра организация. За нея трябва да научим повече, защото именно там е същината на всичко. Някъде съществува център, който планира нещата до съвършенство. Следите, които остават, са объркани и неясни.
— А защо Ларкин е правел това? — Попита Хардкасъл с любопитство. — Да не би да е бил някакъв политически идеалист? Егоист? Или само за пари?
— Не, не е идеалист. По-скоро за пари.
— Ако е така, не можахте ли да го пипнете по-рано? Нали е харчел тези пари? Не ги е мариновал в буркани предполагам?
— О не. Пилееше доста. Всъщност пипнахме го по-рано, отколкото беше официално обявено.
Хардкасъл кимна с разбиране:
— Решили сте да го използвате още малко, нали?
— Да. Преди да го заловим, успя да предаде доста ценни сведения. След това му подхвърлихме други, също ценни на пръв поглед, и го оставихме да предаде и тях. В нашите служби сме свикнали да се примиряваме с мисълта, че от време на време ни смятат за глупаци.
— Не мисля, че бих се занимавал с работата ти, Колин — изрече Хардкасъл замислено.
— Не е толкова страшна, колкото си мислят хората. — Отвърнах аз.
— Истината е, че през повечето време е удивително скучна. Но има нещо отвъд това. В наши дни човек мисли, че нищо не е достатъчно секретно. Ние знаем техните тайни, те знаят нашите. Много често нашите агенти са техни агенти, а техните агенти са наши агенти. В крайна сметка е истински кошмар да разбереш кой кого мами. Понякога си мисля, че всички знаят тайните на всички останали и по някакво негласно споразумение се правят, че не ги знаят.