— Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш — кимна замислено Хардкасъл и ме изгледа с любопитство.
— Мога да разбера какво правиш в Портълбъри, но все пак Кроудийн е на осемнайсет километра от там.
— Търся полумесеци — отговорих аз.
— Полумесеци? — Хардкасъл изглеждаше озадачен.
— Да. Или луни. Нови луни, изгряващи луни… Започнах издирването в Портълбъри. Там има кръчма, наречена „Пълнолуние“. Доста време загубих около нея. В началото ми звучеше добре. Освен нея има още „Изгряваща луна“, „Луна и звезди“, „Веселият сърп“, „Кръст и полумесец“ — това беше в едно селце на име Сиймийд. Не се добрах до нищо. След това преминах изцяло на полумесеците. В Портълбъри има няколко и от тях.
Видях обърканото изражение на Дик и се разсмях:
— Не ме гледай, сякаш съм полудял, Дик. Търся нещо съвсем реално.
Извадих портфейла си и му показах парчето хартия. Това беше обикновена хотелска бланка за писма, на която беше надраскано нещо.
— Намерихме това в портфейла на един човек на име Ханбъри. Той свърши много работа при залавянето на Ларкин. Беше добър, много добър. Блъсна го кола. Никой не е успял да види номера. Не знам какво означава тази рисунка, но Ханбъри я е направил или прекопирал отнякъде. Смятал, че е нещо важно. Може да му е дошла някоя идея. Може да е видял или чул нещо, свързано с луна или полумесец, числото шейсет и едно и буквата „М“. След смъртта му с всичко това се заех аз. Все още не знам какво търся, но съм дяволски сигурен, че има нещо важно. Не знам какво означава тази цифра, нито какво означава буквата. Търсих в кръг от Портълбъри навън. Три седмици безплодно търсене. Кроудийн е следващото място. Това е всичко. Честно казано, Дик, не очаквам да открия тук това, което търся. Има само едно нещо, което напомня полумесец. „Уилбрахъм Кресънт“. Смятах да се разходя до номер шейсет и едно, за да го огледам и след това да ти се обадя, за да проверя дали можеш да ми кажеш нещо интересно. Ето затова бях отишъл там, но не успях да открия номера!
— Както ти казах, на шейсет и едно живее местен строител.
— Но не такъв търся аз. Възможно ли е при него да има работници чужденци?
— Не е изключено. Доста хора наемат чужденци напоследък. Ако е така, трябва да са регистрирани. Утре ще погледна и ще ти кажа.
— Благодаря ти, Дик.
— Сутринта ще намина през двете съседни къщи, за да задам дежурните въпроси. Дали са виждали някого и така нататък. Смятам да се отбия и в онази на номер деветнайсет. Ако искаш, мога да те взема с мен.
Съгласих се с готовност.
— Аз ще съм сержант Лам и ще водя стенографски протокол.
На следващата сутрин отидох в полицията в девет и половина и заварих приятеля си побеснял. Когато най-накрая освободи нещастния подчинен, на когото се караше, попитах какво се е случило. За миг ми се стори, че Хардкасъл изръмжа:
— Проклетите часовници!
— Часовниците? Какво е станало с тях?
— Един от тях липсва.
— Липсва? Кой?
— Този с кожения калъф, на който пишеше „Розмари“.
Подсвирнах.
— Това е доста странно. Как е станало?
— Проклетите глупаци! И аз съм сред тях, предполагам (Дик беше много честен човек). Трябва вечно да им ходиш по петите, иначе непременно ще объркат нещо! Всички часовници вчера бяха във всекидневната, нали? Накарах госпожица Пебмарш да ги опипа, за да ги разпознае, но тя не успя. След това дойдоха санитарите да вдигнат трупа.
— Да?
— Аз излязох навън за малко, после се върнах в кухнята и поговорих с госпожица Пебмарш. Казах й, че ще трябва да взема часовниците и че ще й дам разписка за тях.
— Помня. Чух този разговор.
— След това казах на момичето, че ще го изпратя до дома му със служебна кола, и те помолих да го заведеш до нея.
— Да.
— Дадох разписката на госпожица Пебмарш, въпреки че тя не я искаше, защото часовниците не били нейни. После дойдох при теб. Наредих на Едуардс да ги опакова внимателно и да ги донесе тук. Разбира се, без стенния часовник и другия — с кукувицата. И, изглежда, това ми е била грешката. Трябваше изрично да му кажа да вземе четири часовника. Той твърди, че отишъл веднага и направил точно както съм му наредил. Само че имало само три!
— При това положение нямаме много време. Изглежда…
— Може да го е направила Пебмарш. Може да е взела часовника, след като излязох от всекидневната, и да го е занесла в кухнята.