— Да. Но защо?
— Трябва да научим още много неща. Кой още би могъл да го вземе? Момичето?
Замислих се.
— Не, струва ми се, че… — спомних си нещо.
— Значи е тя — отсече Хардкасъл. — Хайде. Кога стана?
— Тъкмо отивахме към полицейската кола — заговорих аз смутено. — Сети се, че е забравила ръкавиците си вътре. Предложих й да отида да ги взема, но тя отказа под предлог, че знае точно къде ги е оставила и ще ги намери по-лесно. Нямала нищо против да влезе вътре, след като бил махнат трупът. След това се върна в къщата. Не се бави повече от минута…
— Когато се върна, видя ли тези ръкавици? На ръцете й ли бяха, или ги държеше?
Поколебах се.
— Мисля, че да.
— Очевидно не е било така — каза Хардкасъл. — Иначе нямаше да се колебаеш.
— Може да ги е сложила в чантата си.
— Лошото е — продължи Хардкасъл с укор, — че харесваш това момиче.
— Не дрънкай глупости! — защитих се аз енергично. — Вчера следобед я видях за пръв път и това запознанство не може да се нарече романтично.
— Не съм много сигурен — поклати глава Хардкасъл.
— Не всеки ден млади момичета се хвърлят в ръцете на мъжете с писъци за помощ по утвърдения викториански образец. Карат те да се чувстваш герой и мъжествен закрилник. Само че трябва да престанеш да я защитаваш. Толкова. Изобщо не можеш да си сигурен дали това момиче не е извършило престъпление.
— Да не би да искаш да кажеш, че такова крехко същество е в състояние да забие нож в гърдите на здрав мъж, да го скрие така внимателно, че никой от копоите ти да не може да го открие, и след това да изтича навън, за да разиграе толкова съвършено сцената с писъците пред мен?
— Не би се изненадал, ако беше виждал нещата, които съм виждал аз — каза Хардкасъл мрачно.
— А ти не си ли даваш сметка, че в професията си съм се срещал с твърде много красиви жени от почти всички националности? При това с физически данни, които биха накарали всеки американски частен детектив направо да забрави за ръженото уиски в барчето си! Неуязвим съм за женските прелести, Дик!
— Всеки рано или късно намира своето Ватерло — каза Хардкасъл. — Въпросът е да попаднеш на свой тип. Струва ми се, че Шийла Уеб е точно твоят тип.
— Дори и така да е, не виждам защо толкова сериозно си се заел да обвиниш нея.
Хардкасъл въздъхна:
— Не я обвинявам… Но все пак трябва да започна от нещо. Трупът беше намерен в къщата на Пебмарш. Намери го Шийла Уеб… Няма нужда да ти казвам колко често този, който открие трупа, е и последният, който го е виждал жив. Докато не съберем още факти, тя ще бъде в центъра на вниманието ми.
— Когато влязох в стаята вчера, човекът беше умрял най-малко половин час преди това. Какво ще кажеш?
— Шийла Уеб е била в обедна почивка от един и половина до два и половина.
Погледнах го уморено:
— Какво научи за Къри?
— Нищо — отговори Хардкасъл с неочаквана горчивина.
— Как така нищо?
— Ами просто, че не съществува. Няма такъв човек.
— А какво ти казаха в застрахователната компания?
— Нищо, защото и тя не съществува. Няма „Метрополис & Провиншъл“. А що се отнася до господин Къри от Денвърс Стрийт, няма никакъв господин, няма Денвърс Стрийт, няма номер седем и какъвто и да било друг номер.
— Интересно — казах аз. — Значи онова е било фалшива визитна картичка, с фалшиво име, адрес и застрахователна компания.
— Така изглежда.
— Какво ли се крие зад всичко това?
Хардкасъл сви рамене.
— В момента мога само да гадая. Може би е събирал фалшиви застрахователни вноски. Може би това е било начин да влиза в къщите на хората и да върши измами или да краде. Не е изключено да е бил и частен детектив, кой знае?
— Но вие ще разберете.
— О, да. В края на краищата ще разберем. Вече изпратихме отпечатъците му, за да проверят дали няма заведено досие за нещо друго. Ако има, това ще е голяма стъпка напред. Ако няма, ще ни бъде значително по-трудно.
— Частно ченге — казах аз замислено. — Това ми харесва. Открива нови възможности.
— Засега пред нас има само възможности.
— Кога ще е предварителното следствие?
— Вдругиден бъде съвсем формално и ще го отложат.
— Каква е медицинската експертиза?
— Рана от острие, най-вероятно кухненски нож.
— Значи госпожица Пебмарш би трябвало да падне. Една сляпа жена едва ли би могла да убие век с нож. Ако наистина е сляпа, разбира се.