— Номер деветнайсет ли казахте? — Жената нерешително спря. — Но аз мислех, че там живее само една сляпа жена.
— Убитият мъж не е живеел в тази къща — обясни инспекторът.
— Да, разбирам — каза госпожа Хеминг вяло. — Отишъл е там, за да го убият. Колко странно.
„Това — помисли си Колин Лам — е дяволски точно казано.“
Девета глава
Потеглиха покрай „Уилбрахъм Кресънт“, след това завиха вдясно по Олбани Роуд и отново вдясно, покрай задната част на квартала.
— Не е много сложно — отбеляза Хардкасъл.
— Стига да знаеш — каза Колин.
— Номер шейсет и едно всъщност е зад къщата на госпожа Хеминг, опира по диагонал в двора на номер деветнайсет, така че ще можеш да хвърлиш едно око на твоя господин Бланд. Между другото, при него няма чуждестранни работници.
— Значи хубавата хипотеза отива по дяволите.
Колата спря и двамата мъже слязоха.
— Охо! Гледай каква градина! — каза Колин.
Градината наистина беше образец за съвършенство. Имаше лехи с герании, големи, месести бегонии и най-различни градински украшения — жаби, смешни гноми и феи.
— Сигурен съм, че господин Бланд е приятен и достоен човек — каза Колин и потрепери. — Иначе нямаше да му хрумне да сложи тези ужасни неща в двора си.
Когато Хардкасъл натисна звънеца, той го попита:
— Сигурен ли си, че ще го заварим у дома по това време?
— Позвъних му и го попитах дали ще е удобно да наминем.
В този момент един малък туристически микробус дойде по улицата и влезе в гаража, който, изглежда, бе добавен впоследствие. Отвътре излезе господин Джошуа Бланд, затвори вратата и се приближи до тях. Беше среден на ръст, с оплешивяла глава и малки сини очи. Държеше се сърдечно.
— Инспектор Хардкасъл?
Въведе ги във всекидневната. Там се забелязваха няколко признака за заможност — скъпи и доста натруфени лампи, старинно писалище с дърворезби, комплект блестящи украшения за камина от френско злато, бюфет със седефени орнаменти и огромна саксия с цветя на прозореца. Столовете бяха модерни, със скъпа тапицерия.
— Седнете — покани ги Бланд сърдечно. — Пушите ли или ви е забранено, когато сте на служба?
— Не, благодаря — отговори Хардкасъл.
— Предполагам, че и не пиете? — продължи Бланд. — Така е по-добре и за двама ни, струва ми се. Добре. За какво става дума? Предполагам за случилото се на номер деветнайсет? Ъглите на дворовете ни се опират, но всъщност нищо не се вижда, освен от прозорците на горния етаж. Тази история ми се струва много странна. Поне като съдя от това, което прочетох във вестника тази сутрин. Зарадвах се, когато ми се обадихте. Това е шанс да науча какво всъщност е станало. Нямате представа какви слухове се разпространяват! Жена ми доста се притесни… Да знаеш, че наоколо се разхожда убиец… Лошото е, че напоследък започнаха да пускат побърканите от лудниците. Пускат ги да си отидат у дома под гаранция или както там се нарича, а те ликвидират още някого и пак ги прибират. Ами слуховете! Просто ще се изненадате, като чуете какви ги приказват момчето с млякото, вестникарчето и прислужничката ни… Единият казва, че онзи бил удушен с тел, а другият — че бил наръган с нож. Друг пък твърдеше, че бил ударен с нещо по главата. Във всеки случай е бил мъж, нали? Не е убито старото момиче, нали? Във вестника пишеше, че бил неизвестен мъж.
Най-накрая той замълча.
Хардкасъл се усмихна и каза снизходително:
— Колкото до това, че е неизвестен, в джоба му имаше визитна картичка и адрес.
— Значи толкова им струва цялата дописка — каза Бланд. — Е, такива са хората. Чудя се само кой ли измисля всичките тези фантасмагории.
— Като заговорихме за жертвата, бих искал да погледнете нещо — изрече Хардкасъл и извади полицейската снимка от джоба си.
— Значи това е той, така ли? Най-обикновен човек, нали? Като вас и мен. Не знам дали мога да попитам… Имало ли е конкретна причина, за да го убият?
— Засега е рано да говорим за това — отвърна Хардкасъл. — Искам да знам дали някога сте виждали този човек, господин Бланд.
Бланд поклати глава.
— Сигурен съм, че не. Много добър физиономист съм.
— Не се е отбивал при вас по някаква причина… Да ви продава прахосмукачки, да ви предлага застраховки и така нататък?
— Не, не е идвал.
— Може би е по-добре да попитаме жена ви — предложи Хардкасъл. — В края на краищата, ако е звънял у вас, по-вероятно е тя да го е посрещнала.