— Може и да няма значение. От друга страна, по този начин ще разберем къде е ходило това момиче и евентуално ще го свържем с някой човек, който също е бил там, или с някакво събитие, станало наблизо.
— Това ми се струва малко прекалено. Както и да е. Знам само, че е станало някъде съвсем близо до бюрото, защото Една си е купила закуска и е отишла на работа без обувки. Също така помня, че се питаше как ще се прибере вкъщи.
— И как всъщност се е прибрала? — Попита Поаро заинтригувано.
Аз се вторачих в него.
— Нямам представа.
— Колко ужасно! Никога не питаш това, което трябва да питаш! В резултат на това не знаеш най-съществените неща.
— А защо не дойдете в Кроудийн, за да зададете сам нужните въпроси? — попитах аз с раздразнение.
— В момента е невъзможно. Следващата седмица има интересна разпродажба на авторски ръкописи…
— Не се отказвате от хобито си?
— Не се отказвам. — Очите му просветнаха. — Искам да си купя творбите на Джон Диксън Кар или Картър Диксън, както самият той се нарича понякога.
Тръгнах си под предлог, че имам важна среща, преди да е започнал да ми чете поредната лекция за старите майстори на криминалния роман. Нямах настроение за това.
Седях на стъпалата пред къщата на Хардкасъл, за да го изчакам да се върне от работа. Когато се зададе, излязох от сенките и отидох да го посрещна.
— Здравей, Колин. Значи отново се появяваш като паднал от небето, както обикновено?
— Небето е синьо, а там, където бях, всичко е червено.
— Колко време ме чакаш пред вратата?
— Около половин час.
— Съжалявам, че не си успял да влезеш.
— Можех да вляза без никакво усилие — отговорих. — Поне за това съм обучен достатъчно добре.
— Тогава защо не го направи?
— Не исках да накърнявам авторитета ти. Ако всеки може да влезе в къщата на един полицейски инспектор без никакво усилие…
Хардкасъл извади ключовете си и отвори входната врата.
— Хайде, влизай — каза той. — И престани да говориш глупости.
Въведе ме във всекидневната и потърси нещо за пиене.
— Кажи кога да престана?
Казах му да не бърза много и седнахме с питиетата си.
— Нещата се развиват бързо — започна Хардкасъл. — Идентифицирахме трупа.
— Знам. Прегледах вестниците… Кой е този Хари Касълтън?
— На пръв поглед удивително почтен човек, но се е издържал чрез фиктивни бракове и годежи за заможни и доверчиви жени. Поверявали са му спестяванията си, защото ги е впечатлявал с познанията си във финансовата сфера и скоро след това е изчезвал като дим.
— Нямаше вид на такъв човек — припомних си го аз.
— Това е бил основният му коз.
— Никога ли не е бил съден?
— Не. Направихме нужните справки, но не можахме да стигнем до кой знае какво. Променял е името си доста често. И въпреки че в Скотланд Ярд смятат Хари Касълтън, Реймънд Блеър, Лорънс Далтън и Роджър Байрон за едно и също лице, досега не са успели да го докажат. Жертвите му не желаели да говорят. Предпочитали да загубят парите си. Всъщност той се е появявал с различни имена, но е действал по един и същ начин. Въпреки това е успявал да се измъква удивително ловко. Например Роджър Байрон изчезва от Саут Енд и не след дълго в Нюкасъл се появява Лорънс Далтън, който подновява операциите. Избягвал е да се фотографира. И всичко това продължава от дълго време — петнайсет или двайсет години. След това сякаш изчезнал. Даже плъзнал слух, че е умрял, но някои хора твърдели, че е заминал за чужбина…
— Значи никой не е чувал за него, докато не го намерихме умрял на килима във всекидневната на госпожица Пебмарш?
— Точно така.
— Това означава, че се прибавят нови възможности.
— Разбира се.
— Оскърбената жена, която не може да забрави нанесената обида? — предположих аз.
— Не е изключено. Има жени, които никога не забравят такива неща.
— А ако една от тях ослепее… Още едно нещастие заедно с първото…
— Това е само предположение. С нищо не можем да го докажем все още.
— Що за жена е съпругата му? Мерлина Райвъл… Какво име само! Сигурно е псевдоним?
— Истинското й име е Флоси Гап. Другото го е измислила сама. Било по-подходящо за професията й.
— С какво се занимава? Проститутка ли е?
— Не е професионалистка.
— Това, което се нарича тактично „дама с леко поведение“?