— Може ли да погледна? — Попитах аз.
Взех го, сложих го пред очите си и погледнах през прозореца.
— Страшно е хубав! — казах с възхищение.
Бинокълът наистина беше чудесен. Изглежда, бащата на Джералдин, ако той го беше купил, бе дал доста пари за него. Къщата на „Уилбрахъм Кресънт“ 19 се виждаше удивително ясно. Върнах й бинокъла.
— Много е добър. Първокласен.
— Истински е — каза тя. — Не е детска играчка за бебета.
— Не е. Личи му — съгласих се аз.
— Имам една тетрадка — добави Джералдин. Показа ми я. — Ако стане нещо интересно, си го записвам. Също и кога е станало. То е като да следиш в колко часа минават влаковете — добави. — Имам един братовчед Дик, който ме научи. И на още една игра… С номерата на колите. Започваш от едно и гледаш докъде ще стигнеш…
— Интересно занимание — отбелязах аз.
— Само че по тази улица няма много коли, така че трябваше да се откажа.
— Предполагам, че вече знаеш кой живее в онези къщи ей там?
Казах го колкото се може по-непринудено, но Джералдин щеше да ми отговори и без това:
— О, да, разбира се. Е, не им знам истинските имена, но съм им измислила други.
— Трябва да е много интересно.
— Ей там живее маркиза Карабас… В къщата с храсталаците. Тя е господарка на много, много котки.
— Току-що си поговорих с една от тях. Оранжева.
— Видях ви — заяви детето.
— Сигурно си много наблюдателна и виждаш всичко, нали?
Тя се усмихна доволно. Точно в този момент Ингрид отвори вратата и влезе задъхано.
— Вие добре? — попита.
— Ние сме съвсем добре, Ингрид — отговори Джералдин твърдо. — Няма защо да се безпокоиш.
Норвежката закима енергично и започна да жестикулира.
— Върви да готвиш.
— Добре. Отива. Хубаво нещо, имаш гост.
— Когато готви, става нервна — обясни момиченцето. — Искам да кажа, когато се опитва да направи нещо ново. Понякога се храним много късно заради това. Радвам се, че дойдохте. Хубаво е да има с кого да си поговориш и да не мислиш, че си гладен.
— Разкажи ми за онези хора там. Какво виждаш оттук? Кой живее в съседната къща? Спретнатата?
— О, там има една сляпа жена. Съвсем сляпа е, а ходи като че ли вижда. Портиерът Хари ми каза. Той е добър. Разказва ми много неща. И за убийството ми каза той.
— Убийство?! — постарах се да го изрека с нужната изненада в гласа.
Джералдин кимна и си придаде важен вид заради това, което щеше да ми каже.
— В онази къща стана убийство. Може да се каже, че го видях!
— Колко интересно!
— Ами да, нали? Никога досега не бях виждала убийство. Е, не самото убийство, а мястото, където е станало.
— И какво видя?
— Ами точно тогава нямаше нищо интересно. По това време няма никого по улиците. Точно тогава от къщата изскочи една жена и се разпищя. Веднага разбрах, че нещо се е случило.
— Каква беше тази жена?
— Ами най-обикновена жена. Беше млада и доста хубава. Изскочи през вратата и не спря да пищи. По улицата минаваше някакъв мъж. Тя изскочи през портата и се вкопчи в него — ей така. — Джералдин показа с ръце и внезапно ме погледна. — Приличаше на вас.
— Сигурно имам двойник — подхвърлих небрежно. — И какво стана след това? Много е интересно.
— Ами той я сложи на земята, направо на тротоара и се върна в къщата, а в това време Императорът — това е оранжевият котарак, така го наричам, защото винаги е толкова горд — престана да се мие и много се изненада, а в това време госпожица Точилка излезе навън… Тя живее на номер осемнайсет… Излезе на стъпалата и започна да гледа…
— Госпожица Точилка?
— Така я наричам, защото е много груба. Има брат и непрекъснато го тормози.
— Продължавай — подканих я аз заинтригуван.
— И тогава се случиха много неща. Мъжът отново излезе от къщата… Сигурен ли сте, че не бяхте вие?
— Видът ми е много обикновен — отвърнах скромно. Има много също като мен.
— Така е — съгласи се Джералдин някак си неучтиво. — Както и да е. Та, този човек тръгна по улицата и се обади от телефонната кабина ей там. След това започна да идва полицията. — Очите й заблестяха. — Много полицаи. И откараха умрелия с нещо като линейка. По това време се бяха насъбрали много хора да гледат. И Хари беше там, нашият портиер. После разказа всичко.
— Каза ли ти, кой е убитият?
— Само, че бил някакъв мъж и никой не знаел как се казва.