— Много интересно.
Започнах да се моля Ингрид да не избере точно този момент, за да донесе ужасната си торта или каквото там правеше.
— Ами спомняш ли си преди това… Видя ли кога убитият е дошъл в къщата?
— Не, не видях. Предполагам, че е бил там през цялото време.
— Искаш да кажеш, че е живеел там, така ли?
— О, не. Там живее само госпожица Пебмарш.
— Значи знаеш истинското й име?
— Ами да. Писаха го във вестниците. Писаха всичко за това убийство. А жената, която пищеше, се казва Шийла Уеб. Хари ми каза, че името на убития било господин Къри. Нали е смешно? Като подправката. И след това имаше още едно убийство. Не на същия ден, ами по-късно. В телефонната будка в края на улицата. От тук се вижда, но трябва да се покажа от прозореца и да погледна настрани. Не, не го видях, защото не знаех, че ще се случи. Ако знаех, щях да се покажа и да гледам. Онази сутрин на улицата имаше много хора и зяпаха къщата отсреща. Струва ми се, че това е много глупаво, нали?
— Много — съгласих се аз.
В този момент се появи Ингрид.
— Идва скоро — обяви тя. — Много скоро идва.
Излезе отново. Джералдин каза:
— Не я искаме много. Притеснява се за готвенето. Освен закуската трябва да прави само обяд. Вечер татко поръчва храна от ресторанта. Риба или нещо такова. Не истинска вечеря. — Гласът й прозвуча тъжно.
— А в колко часа обядваш обикновено, Джералдин?
— Искате да кажете в колко часа вечерям. За мен това е вечерята. Вечер само закусвам. Ами… когато Ингрид успее да сготви. Тя има доста странни представи за времето. Закуската трябва да е готова навреме, защото иначе татко се сърди. Понякога ям обедната вечеря в дванайсет, а понякога и в два, когато се случи. Ингрид казва, че дали ще ядеш, не зависело от това колко е часът, а от това дали храната е сготвена.
— Така е по-лесно, предполагам — казах аз. — А кога обядва… вечеря в деня на убийството?
— Тогава беше в дванайсет. В този ден от седмицата Ингрид излиза. Ходи на кино или на фризьор, а при мен идва госпожа Пери. Тя е ужасна. Потупва.
— Потупва? — Попитах аз леко озадачен.
— Ами да. По главата например и казва: „Ах, какво хубаво момиченце.“ С нея изобщо не можеш да си поговориш както трябва — добави Джералдин.
— На колко си години?
— На десет. И три месеца.
— Според мен много те бива да водиш интелигентен разговор.
— Това е защото трябва да говоря много с татко — обясни тя сериозно.
— Значи в деня на убийството си „вечеряла“ рано.
— Да. За да може Ингрид да измие и да излезе малко след един.
— И онази сутрин пак си седяла край прозореца и си гледала хората по улицата?
— Да. През част от времето. По-рано, към десет, решавах кръстословица.
— Чудех се дали е възможно да не си видяла как господин Къри пристига в къщата.
Джералдин поклати глава.
— Не, не съм. Наистина е странно.
— Може би е дошъл много рано?
— Не е звънял на входната врата. Щях да го видя.
— Може да е минал през градината. От другата страна на къщата.
— О, не. Там има други къщи и хората не обичат някой да се разхожда из дворовете им.
— Предполагам, че си права.
— Поне да знаех как изглежда — каза тя.
— Беше доста възрастен. На около шейсет години. Гладко избръснат и с тъмносив костюм.
Джералдин поклати глава.
— Изглежда, е бил ужасно обикновен — отбеляза неодобрително.
— Както и да е. А ще ти е трудно ли да си спомняш кое в кой ден се е случило?
— Никак — прие тя предизвикателството. — Помня всичко, което стана онази сутрин. Знам кога дойде госпожа Рак и кога си отиде.
— Това е прислужничката, нали?
— Да, тя си влачи краката като рак. Има малко момче. Понякога го води със себе си, но онзи ден беше сама. Госпожица Пебмарш излиза към десет. Ходи да учи децата в училището за слепи. Госпожа Рак си отива към дванайсет. Понякога изнася пакет, който не е внесла. Предполагам, че си взема сирене, масло и такива неща, защото госпожица Пебмарш не вижда. Знам много добре какво се случи онзи ден, защото с Ингрид се бяхме скарали и тя не ми говореше. Уча я английски думички и тя искаше да знае какво се казва на сбогуване. Каза ми го на немски. Auf Wiedersehen.
Знам го, защото веднъж ходих в Швейцария и хората там го казваха. Казваха и Gruss Got. Ако това се каже на английски, ще звучи грубо.