— Както и да е, няма да търпя това. В никакъв случай. Ако има нещо, което не понасям, това е измамата… Никога не съм понасяла такива работи!
— Така е — съгласи се Фред и я огледа. „Доста си е пийнала — каза си, — но ще издържи още едно-две. Нещо я е разтревожило.“
— Измама! — продължи жената. — Шарла… шарлата… Сещаш се какво искам да кажа.
— Разбира се — отговори Фред.
Той отиде при друг познат и се заприказва за недостатъците на някои породи кучета. Госпожа Райвъл продължи да мърмори:
— Не ми харесва и няма да търпя това. И ще му кажа. Да не си мисли, че може да се държи така с мен. Не, няма да позволя. Не е правилно и ако сам човек не се защити, кой тогава ще го защити? Дай ми още едно, миличък! — каза тя по-силно. Фред й наля.
— На твое място бих се прибрал след това — посъветва я той.
Зачуди се какво ли беше разстроило старото момиче толкова много. Обикновено беше много спокойна и уравновесена, добродушна, винаги готова да се разсмее.
— Това ще ме вкара в беля, Фред — продължи жената. — Когато някой поиска от теб да направиш нещо, трябва да ти каже защо го иска. Трябва да ти каже какво означава то и защо му е. Лъжци! Мръсни лъжци, ето това са те! И няма да позволя!
— На твое място щях да се прибера вкъщи — каза Фред, защото видя как една сълза се отрони от окото й и потече по обилно напудрената буза. — Скоро ще вали, при това силно. Ще ти се развали хубавата шапка.
Госпожа Райвъл го погледна признателно и му се усмихна:
— Винаги съм обичала метличината. О, Боже! Знам само, че не знам какво да правя!
— Бих си отишъл вкъщи и бих се наспал хубаво — каза барманът деликатно.
— Да, може би, но…
— Нали не искаш да си развалиш шапката?
— Така е. Не искам — отговори тя. — Много инти… интелект… Не, не исках да кажа това… Какво исках да кажа?
— Много интелигентна забележка, Фред.
— Благодаря ти.
— Няма защо — каза той.
Госпожа Райвъл слезе от високия стол и се запъти към изхода с още по-нестабилна походка.
— Старата Фло изглежда, е разстроена тази вечер — обади се един от клиентите.
— Обикновено е весела птичка — допълни мрачен на вид индивид. — Е, всички изпадаме в лошо настроение понякога.
— Ако някой ми беше казал, че Джери Грейнджър ще излезе пети след Кралица Карълайн, нямаше да го вярвам. Ако питате мен, имало е някаква шмекерия. И конните състезания вече не са честни. Всичките до едно.
Госпожа Райвъл излезе от заведението и погледна неуверено към небето. Да, може би наистина щеше да вали.
Тръгна по улицата леко забързана, сви вляво, после вдясно и спря пред една порутена къща. Когато извади ключа си и се изкачи по стъпалата пред входа, някъде отдолу чу глас и една глава се показа от вратата под стълбището:
— Някакъв джентълмен те чака горе.
— Мен? — попита тя изненадано.
— Може да мине и за джентълмен. Е, не е като истински лорд, но поне е добре облечен.
Госпожа Райвъл успя да напипа ключалката, превъртя ключа и влезе. Къщата миришеше на зеле, риба и безир.
Последната миризма почти не изчезваше от входа. Хазяйката смяташе, че ламперията трябва да се поддържа добре през зимния сезон и се заемаше с това още в средата на септември. Госпожа Райвъл тръгна нагоре по стълбите, като си помагаше с парапета. Бутна вратата на първия етаж и застина на място.
— Вие ли сте? — промърмори.
Инспектор Хардкасъл стана от стола си.
— Добър вечер, госпожо Райвъл.
— Какво искате? — попита тя доста по-грубо отколкото би го направила друг път.
— Трябваше да дойда до Лондон по работа — обясни той. — Налага се да уточня още една-две малки подробности с вас, така че дойдох с надеждата да ви открия. Жената долу смяташе, че ще се върнете скоро.
— Аха — отвърна тя. — Добре, но не виждам какво…
Инспектор Хардкасъл бутна напред един стол.
— Моля седнете — каза тихо. Като че ли си бяха разменили ролите — той бе домакинът, а тя — гостенката.
Жената седна и се вторачи в него.
— Какви са тези една-две малки подробности? — попита.
— Възникнаха някои дребни неясноти — каза Хардкасъл.
— За Хари ли?
— Точно така.
— Слушайте — заговори госпожа Райвъл враждебно и миризмата на алкохол достигна до инспектора. — Разпознах Хари. Повече не искам да мисля за него. Сама дойдох, когато видях снимката във вестника, нали? Дойдох и ви казах каквото знам за него. Всичко това беше много отдавна и не желая да си го припомням. Повече нищо не мога да ви кажа. Не си спомням и не искам да си спомням.