Хардкасъл наостри уши.
— Значи мислите…
Поаро се облегна назад и опря пръстите на ръцете си. Продължи с полузатворени очи:
— Представете си, че сте обикновен човек, не особено почтен, който е изпаднал във финансови затруднения. Един ден получавате писмо от адвокатска фирма, с което ви уведомяват, че жена ви е наследила много пари от чичо си в Канада. Писмото е адресирано до госпожа Бланд, само че го получава не тази госпожа Бланд, за която е предназначено — тази е втората съпруга на господин Бланд, не първата. Представете си изкушението! Разочарованието! И след това идва идеята. Кой би разбрал, че истинската госпожа Бланд е друга? Никой в Кроудийн не знае, че строителят се е женил два пъти. Първият му брак е сключен по време на войната в чужбина. Вероятно първата му жена е умряла скоро след това и той се е оженил повторно. Той пази първото брачно свидетелство, различни семейни документи, снимки на починали роднини в Канада. Едва ли е представлявало голям проблем да заблуди съда. А и си е струвало да рискува. Те рискуват и печелят, формалностите се уреждат. И семейство Бланд вече е богато, всички финансови проблеми са решени и така нататък. Само че след една година се случва нещо неприятно. Какво? Предполагам, че някой е решил да дойде от Канада и този някой е познавал първата госпожа Бланд твърде добре, за да бъде измамен. Може да е бил някой възрастен семеен адвокат или приятел от едно време. Който и да е бил той, щял е да разбере измамата. Може би са мислили как да избегнат срещата между него и госпожа Бланд, вероятно са се чудили дали тя да не замине за чужбина или нещо такова… Но подобно нещо би събудило подозрения. Посетителят би настоявал на всяка цена да види тази, заради която всъщност е дошъл от толкова далеч…
— И решават да прибегнат до убийство?
— Да. Предполагам, че сестрата на госпожа Бланд е дала идеята и е съставила плана.
— Мислите, че госпожица Мартиндейл и госпожа Бланд са сестри?
— Само така могат да се обяснят нещата.
— Когато я видях, госпожа Бланд ми заприлича на някого — каза Хардкасъл. — Наистина, те са много различни като характер, но все пак има някаква външна прилика. А защо са се надявали, че ще се измъкнат безнаказано? Все някой е щял да потърси този човек. Щяло е да започне издирване.
— Ако той е пътувал не по работа, а като турист. Маршрутът му едва ли е щял да бъде точно определен. Писмо от тук, картичка от там… Преди близките му да започнат да се питат къде е, е щяло да мине известно време. След това на кого би му минало през ума да свърже изчезналия богат канадец, когото никой не е виждал, с човека, погребан като Хари Касълтън? Ако аз бях убиецът, бих заминал за един ден до Франция или Белгия и щях да подхвърля паспорта и документите му в някой влак или трамвай, така че следствието да започне оттам.
Помръднах неволно и Поаро ме погледна.
— Да?
— Бланд спомена, че е пътувал за един ден до Франция с някаква руса хубавица.
— Което, струва ми се, е съвсем естествено за него. Просто въпрос на навик.
— Все още това са предположения — възрази Хардкасъл.
— Но те могат да бъдат проверени — каза Поаро.
Той взе една бланка за писма от хотелските и я подаде на Хардкасъл.
— Напишете на господин Ендърби, „Енисмър Гардънс“, номер десет, Лондон. Обеща да проучи някои факти в Канада. Той е известен адвокат с опит в международното право.
— Ами часовниците?
— А, да. Часовниците. Прословутите часовници! — Поаро се усмихна. — Ако се замислите, ще видите, че са хрумване на госпожица Мартиндейл. Тъй като престъплението, както казах, е било съвсем просто, се е налагало да бъде замаскирано с помощта на някаква фантасмагория. Часовникът, който Шийла Уеб е носила на поправка… Дали го е забравила в бюрото? Госпожица Мартиндейл го е намерила и върху него е изградила всичко. Може би именно заради този часовник е избрала тъкмо Шийла да открие трупа…
Хардкасъл се намеси:
— И твърдите, че тази жена няма въображение? След като е измислила всичко това?
— Но тя не го е измислила — възрази Поаро. — То вече е било измислено. Още в самото начало долових нещо познато. Познато, защото бях чел подобни неща. И освен това имах голям късмет. Както Колин ще потвърди, аз отидох на една разпродажба на авторски ръкописи. Сред тях имаше някои и на Гари Грегсън. Не смеех и да се надявам, че ще успея, но имах късмет. Ето. — Поаро бръкна в чекмеджето и извади две стари тетрадки. — Всичко е тук. Сред многото сюжети за книги, които е смятал да напише. Не е живял достатъчно дълго, за да завърши точно тази, но госпожица Мартиндейл, която е била негова секретарка, е знаела за нея. Просто е използвала идеята и я е пригодила за целите си.