— За това ще трябва да попитате прислужничката ми, госпожа Къртин. Обикновено идва към десет часа и си отива към дванайсет. Живее на Дипър Стрийт номер седемнайсет.
— Благодаря ви, госпожице Пебмарш. А сега да продължим с фактите. Бих искал да споделите с мен всякакви предположения или идеи, които ви хрумнат. По някое време тази сутрин тук са били донесени часовниците. Стрелките им са били нагласени да показват четири часа и тринайсет минути. Това говори ли ви нещо?
— Четири часа и тринайсет минути — повтори тя и поклати глава… — Не ми говори абсолютно нищо.
— А сега да преминем към мъртвия. Струва ми се малко вероятно прислужницата ви да го е поканила да влезе, ако вие не сте я предупредили, че го очаквате, но дали го е направила, ще научим от самата нея. Дошъл е тук, за да се види с вас поради някаква причина — или служебна, или лична. Между един и половина е намушкан с нож, вследствие на което е умрял. Вие казвате, че не сте имали уговорена среща. По всяка вероятност той се е занимавал със застраховки, но тук също не можете да ни помогнете. Вратата е била отключена, така че той би могъл да влезе, за да ви почака. Въпросът е защо.
— Всичко това е безумно — нетърпеливо изрече жената. — Значи смятате, че този… как му беше името… Къри е донесъл часовниците със себе си?
— Не виждам как би могъл да ги донесе — отговори инспектор Хардкасъл. — Не би могъл да ги пренесе в джобовете си. Госпожице Пебмарш, искам да помислите внимателно и да ми кажете дали можете да свържете с нещо тези часовници, и по-специално времето, което показват — четири и тринайсет. Някакви предположения?
Тя поклати глава…
— Имам чувството, че всичко това е дело на побъркан човек или, че някой е сбъркал адреса. Но дори и това не обяснява всичко. Не, инспекторе, не мога да ви помогна.
В стаята надникна млад униформен полицай. Хардкасъл отиде при него във вестибюла и след това излезе навън, където размени няколко думи с хората си.
— Вече можете да изпратите момичето вкъщи — каза им. — Адресът е Палмърстоун Роуд, номер четиринайсет.
После се върна в трапезарията. През отворената врата на кухнята се чуваше как госпожица Пебмарш мие нещо на чешмата. Той влезе при нея.
— Ще трябва да взема тези часовници, госпожице Пебмарш. Ще ви оставя разписка за тях.
— Нямам нищо против, инспекторе. Казах ви, че не са мои.
Хардкасъл се обърна към Шийла Уеб:
— Можете да си вървите, госпожице Уеб. Ще ви изпратят с наша кола.
Шийла и Колин станаха.
— Колин, придружи я до колата, ако обичаш — каза Хардкасъл и започна да пише разписка.
Колин и Шийла излязоха от къщата и тръгнаха по пътеката към улицата. Изведнъж тя спря.
— Забравих си ръкавиците… Оставих ги на…
— Ще се върна да ги взема.
— Не, аз помня точно къде ги оставих. Сега вече няма значение. Нали го махнаха.
Тя изтича назад и се върна след малко.
— Съжалявам, че се държах така глупаво…
— Всеки би се държал така на ваше място — отбеляза Колин.
Хардкасъл дойде при тях, когато Шийла се качи в колата. След като потегли, инспекторът се обърна към младия полицай:
— Искам внимателно да опаковате часовниците от всекидневната и да ги приберете. Без стенния и този с кукувицата.
Даде още няколко нареждания и се обърна към Колин:
— Ще отида на някои места. Искаш ли да дойдеш.
— Нямам нищо против — отговори той.
Четвърта глава
— Къде отиваме? — попитах аз инспектор Хардкасъл.
Вместо да ми отговори, той нареди на шофьора:
— Машинописно бюро „Кавендиш“. На Палас Стрийт към Еспланадата, вдясно.
— Да, сър.
Колата потегли. Вече се беше насъбрала доста голяма тълпа, която наблюдаваше с интерес. Оранжевият котарак все още седеше на колоната на съседната къща „Диана Лодж“. Вече не се миеше, седеше прав и леко клатеше опашка, загледан над главите на тълпата с онова пълно презрение към човешкия род, което е характерно само за котките и камилите.
— Най-напред в бюрото за машинописни услуги, а после при домашната прислужничка — каза Хардкасъл, — защото времето напредва. — Той погледна часовника си. — Минава четири — След това замълча за миг и добави: — Доста хубаво момиче.
— Наистина — съгласих се аз.
Той ме погледна насмешливо:
— Но разказа забележителна история. Колкото по-бързо я проверим, толкова по-добре.