— Не, заключена е.
Лон Селито извика от дъното на уличката:
— Няма свидетели. Никой не е видял нищо. И сигурно са глухи. Дори жертвата да е от някоя от тези сгради, никой не е сигнализирал за изчезването.
Сакс предаде думите му на Райм. Той нареди да отворят вратата, която е най-близо до трупа, и тя предаде заповедта на Селито.
— Сега — обеща той и се отдалечи, като подухваше в дланите си, за да ги стопли.
Сакс засне местопрестъплението. Огледа се и не откри следи от сексуална дейност около трупа. Започна огледа по метода на мрежата, обикаляйки последователно мястото първо в една, а после в перпендикулярната посока. За разлика от много криминалисти Райм настояваше огледът да се извършва от един човек — освен при масови бедствия, разбира се — и сега Сакс работеше сама.
Престъпникът обаче не бе оставил веществени следи освен бележката, часовника, релсата, тиксото и въжето.
Сакс обясни всичко това на Райм.
— Извършителите нямат навика да ни улеснява работата, а, Сакс?
Лесно му беше да се шегува; нали не стоеше той край жертва, умъртвена по този ужасен начин. Сакс се престори, че не е чула коментара му, и продължи по стандартната процедура: първоначален оглед на трупа, за да може да бъде изпратен на патоанатома, прибиране на вещите му, търсене на отпечатъци от пръсти и обувки, събиране на микроследи с парче тиксо като онова, което се използва за почистване от кучешки и котешки косми.
Престъпникът най-вероятно бе дошъл с кола, като се има предвид тежестта на релсата, но наблизо нямаше следи от гуми. Уличката бе посипана с морска сол за разтопяване на леда и кристалите не позволяваха добър контакт между гумите и настилката.
Сакс присви очи.
— Райм, има нещо странно. На метър около тялото по земята е посипано нещо.
— Какво е според теб?
Тя се наведе и огледа с лупа частичките, които приличаха на пясък. Каза това на Райм.
— Дали е опесъчено заради снега?
— Не, само около трупа е. Никъде другаде в уличката няма. Тук са ръсили със сол за снега. — Тя се отдръпна и пак огледа — Останало е съвсем малко. Прилича… Да, Райм, точно така. Помел е. С метла.
— Метла?
— Виждам следите от сламките. Сякаш е пръснал шепа пясък на земята и след това е помел… Но може би не е бил той. На първото местопрестъпление нямаше такова нещо.
— По жертвата или релсата има ли пясък?
— Не знам… Чакай, има.
— Значи го е направил след убийството — обяви Райм. — Вероятно за заличаване на следи.
Хитрите престъпници понякога разпръскват на местопрестъплението пепел, пясък, дори брашно. След това почистват с прахосмукачка или метла и така заличават повечето микроследи.
— Защо го е направил? — почуди се Райм.
Сакс погледна трупа и павираната уличка.
„Аз съм той… Защо ще мета?“
Престъпниците често избърсват пръстовите си отпечатъци и отнасят по-едрите улики, но рядко си дават труд да използват замаскиращ прах. Тя затвори очи и си представи как довлича младия мъж и закрепва желязната релса над гърлото му.
— Може би е разсипал нещо.
— Не звучи в негов стил — измърмори Райм. — Твърде внимателен е.
Сакс се съгласи. Продължи да размишлява: „Да, внимателна съм. Но защо ще мета? Аз съм той…“
— Защо? — прошепна Райм.
— Той…
— Не той. Ти си той, Сакс. Не забравяй.
— Аз съм перфекционист — заговори тя. — Искам да премахна колкото се може повече улики.
— Така е, но каквото постигнеш, като пометеш, ще изгубиш, като стоиш по-дълго време на местопрестъплението. Мисля, че има друга причина.
Тя се вглъби в сцената, представи си как вдига релсата, как слага въжето в ръцете на жертвата, как се вглежда в ужасеното му лице, изцъклените му очи. „Поставям часовника до главата му. Той тиктака, тиктака… Гледам как умира.
Не оставям улики. Помитам…“
— Мисли, Сакс. Какво е направил?
„Аз съм той…“
Изведнъж:
— Връщам се, Райм.
— Какво?
— Връщам се на местопрестъплението. Искам да кажа, той се връща. Затова е помел. Защото не е искал да оставя абсолютно нищо, което да ни даде някаква представа за него: влакна, косми, следи от обувки, пръст. Не го е страх, че ще открием скривалището му — той е твърде предпазлив, за да изпусне такива улики. Бои се обаче, че ще намерим нещо друго, което ще ни помогне да го разпознаем, когато се върне.
— Добре, може да е това. Може би е воайор, обича да гледа как хората умират, обича да наблюдава как полицаите работят. А може би иска да види кой го преследва.
Тръпки побиха Сакс. Тя се огледа. Разбира се, както обикновено в такива случаи в началото на улицата имаше групичка зяпачи. Дали убиецът бе сред тях и я наблюдаваше в момента?