Дънкан обясни:
— В нейния случай не искам да се проточва. Ще ѝ запуша устата и ще вържа ръцете ѝ зад гърба: След това ще я обърна по корем, ще омотая жица около врата ѝ и ще я завържа за глезените ѝ.
— Коленете ѝ ще са свити, така ли?
Винсънт си го представяше образно.
— Да. Описано е в книгата. Видя ли илюстрациите?
Винсънт поклати глава.
— Няма да може да държи краката си свити под такъв ъгъл твърде дълго. Когато започнат да се отпускат, жицата около врата ѝ ще се стегне и ще я удуши. Ще отнеме осем до десет минути предполагам. — Дънкан се усмихна. — Този път ще засека, както ти предложи. Когато свърши, ще те извикам и е твоя.
„За да си погукаме…“
Излязоха от уличката и ги лъхна леден вятър. Якето на Винсънт, което бе разкопчано, се разтвори.
Той уплашено се закова на място. По тротоара на няколко метра от тях вървеше младеж с проскубана брада, опърпано яке и раница през рамо. Студент, предположи Винсънт. Младежът продължи по пътя си, без да ги поглежда.
Дънкан погледна партньора си:
— Какво има?
Винсънт кимна към хълбока си, където ловджийският нож стърчеше от ножницата.
— Мисля, че той го видя… Съ… съжалявам. Трябваше да си закопчея якето, но…
Дънкан стисна устни.
„Не, не…“ Винсънт се молеше да не е разочаровал другаря си.
— Мога да се погрижа за него, ако искаш. Ако…
Убиецът погледна към студента, който бързо се отдалечаваше.
Обърна се към Винсънт:
— Убивал ли си човек?
Винсънт не можа да издържи погледа на пронизващите му сини очи.
— Не съм.
— Чакай.
Джералд Дънкан огледа улицата. Бяха само те и студентът. Убиецът извади от джоба си ножче за хартия, с което бе прерязал китките на човека на кея миналата нощ. Тръгна бързо след студента. Винсънт ги наблюдава, докато убиецът бързо настигна младежа. Завиха в близката пресечка.
Ужасно… Винсънт не внимаваше. Бе рискувал всичко: шанса си за приятелство с Дънкан, шанса си за… И все заради това пусто невнимание. Идеше му да закрещи, да заплаче.
Извади от джоба си вафла „Кит-кат“ и я налапа, изяждайки и част от обвивката.
След пет мъчителни минути Дънкан се върна с намачкан вестник в ръка.
— Съжалявам — измънка Винсънт.
— Няма нищо. Всичко е наред — тихо го успокои Дънкан.
Във вестника бе увито кървавото ножче. Дънкан го избърса в хартията и прибра острието. Хвърли вестника и окървавените ръкавици. Сложи си нови. Настояваше всеки от тях да носи по два-три резервни чифта по всяко време.
— Хвърлих трупа в един контейнер и го покрих с боклук — обясни. — Ако имаме късмет, ще се озове на бунището или в морето, преди някой да забележи.
— Добре ли си? — попита Винсънт, който забеляза червено петно на бузата на Дънкан.
Убиецът сви рамене:
— Бях невнимателен. Той се съпротивлява. Наложи се да прережа очите му. Запомни това. Ако някой се съпротивлява, прережѝ очите му. Така става беззащитен и можеш да си правиш с него, какво поискаш.
„Прережѝ очите…“
Винсънт бавно кимна.
— Ще внимаваш ли вече? — попита Дънкан.
— О, да, обещавам.
— Иди сега да провериш своята цветарка и ме чакай в музея между три и три и половина.
— Добре, тръгвам.
Дънкан се втренчи във Винсънт със светлите си сини очи. Усмихна се, което беше рядкост.
— Не се тревожи. Имаше проблем, но аз се погрижих. Нищо не се е случило.
5.
10.58 ч.
Трупът на Теди Адамс бе откаран, скърбящите близки вече ги нямаше.
Селито тъкмо бе тръгнал към Райм и местопрестъплението официално беше освободено. Рей Пуласки, Нанси Симпсън и Франк Ретиг сваляха найлоновата лента. Сакс се готвеше да тръгва към Райм.
Натъжена от отчаяната надежда в очите на младата племенничка на Адамс, тя бе огледала местопрестъплението още веднъж, дори по-внимателно от обичайното. Провери други входове, врати, възможни пътища за бягство на престъпника. Не откри обаче нищо съществено. Не си спомняше друг толкова сложен случай с толкова малко улики. Накрая прибра уредите си.
Телефонира на Сюзан Крийли, за да попита дали наскоро някой е горил нещо в камината на уорчестърската им вила. Жената обясни, че от години не са я палили, а пък и никога не горели хартия или дърва, защото била газова. Сакс я увери, че продължава да разследва, и затвори. Подготви заявка за анализ на пепелта, пръстта и други улики от вилата на Крийли. След това попълни картончетата за съхранение на събраното тук и помогна на Симпсън и Ретиг да приберат всичко в микробуса. Бяха необходими двама души, за да опаковат тежката релса в найлон.