— Какво?
Райм се замисли за наблюдението на Кейтрин Данс: за Часовникаря човешкият живот не означава нищо.
— Всички часовници в страната се управляват от Националния атомен часовник. Самолети, влакове, отбранителната система, електроцентралите, компютри… всичко. Представяте ли си какво ще стане, ако той промени времето?
В евтин манхатънски хотел на малък, вонящ на мухъл и застояла храна диван седяха мъж и жена на средна възраст. Гледаха телевизия.
Шарлот Алъртън бе ниската и набита жена, която се беше представила за сестра на първата жертва, Теди Адамс. Съпругът ѝ, Бъд Алъртън, се бе представил за адвокат на Джералд Дънкан, като издейства освобождаването му срещу обещание, че ще свидетелства на делото срещу корумпираните полицаи.
Бъд наистина бе адвокат, но от няколко години не практикуваше. Наложи се да си припомни някои неща, за да се представи за партньор от престижната кантора „Рийд и Принс“. Прокурорът се хвана на въдицата и изобщо не се сети да телефонира в кантората, за да провери. Джералд Дънкан правилно бе предположил, че толкова ще иска да го спечели като свидетел в делото за полицейска корупция, че ще повярва на всичко, което му кажат. Освен това кой иска от адвокатите да се легитимират?
Шарлот и Бъд Алъртън бяха почти напълно вглъбени в телевизора, по който предаваха местните новини. Говореха за безопасността на коледните елхи. Дрън, дрън, дрън… За момент Шарлот погледна към спалнята на хотелския апартамент, където хубавата им стройна дъщеря четеше книга. Девойката впери поглед към майка си и доведения си баща с мрачно изражение, което не слизаше от лицето ѝ през последните месеци.
Това момиче…
Шарлот отново се загледа в телевизора.
— Не се ли забави много? — попита тя.
Бъд не отговори. Седеше наведен напред, прегърбен, с лакти, опрени на коленете, и събрани длани. Шарлот се запита дали се моли. Напоследък го правеше често.
След няколко минути репортерът, чиято мисия бе да спасява хората от горящи коледни елхи, изчезна и на екрана се появиха думите: „Извънреден бюлетин“.
37.
11.07 ч.
Докато изучаваше часовникарския занаят, за да се представи правдоподобно като убиец отмъстител, Чарлз Хейл бе научил понятието „допълнителна функция“.
Това са функции на часовника, несвързани с показването на часа. Например допълнителните циферблатчета в скъпите часовници, даващи информация за деня и датата, за различни часови пояси, аларми и други. Часовникарите винаги са се увличали по изработката на колкото се може по-сложни часовници. Типичен пример е „Патек Филип-Стар шибър 2000“, състоящ се от над 1000 части. Неговите допълнителни функции показват часа на изгрева и залеза, вечен календар, деня от седмицата, датата и месеца, сезона, фазите на луната, лунната орбита, резерва от енергия както за самия часовник, така и за няколкото аларми в него.
Проблемът при допълнителните функции е в това, че само усложняват часовника и отвличат вниманието от основната му цел: да показва часа. „Брайтлинг“ изработва отлични часовници, но някои от моделите „Профешънъл“ и „Навигатор“ имат толкова много циферблати, стрелки и странични функции — например хронометри и логаритмична линийка — че човек лесно забравя да гледа какво показват голямата и малката стрелка.
В момента обаче допълнителните функции бяха полезни за Чарлз Хейл и той бе вградил няколко в своя часовник — тоест в плана си — за да отвлече вниманието на полицията от истинската му цел. Райм и хората му сигурно вече знаеха, че се е измъкнал от ареста и името му не е Джералд Дънкан. Затова трябваше да ги разсее с нещо друго.
Мобилният му телефон завибрира. Той погледна текстовото съобщение. Беше от Шарлот Алъртън.
„Музеят е затворен. Полицията те търси.“
Хейл прибра телефона.
Изпита силно, почти сексуално удовлетворение.
Детективите явно се бяха хванали на въдицата и бяха насочили цялото си внимание към музея „Метрополитен“, където се разиграваше сценарият за мнимата кражба на Делфийския механизъм. Нарочно бе оставил музейните брошури от Бостън и Тампа в църквата. Бе разправил надълго и нашироко за механизма пред Винсънт Рейнолдс. Бе намекнал пред търговеца на часовници, че е страстен колекционер, и спомена специално за механизма, който сега бе изложен в „Метрополитан“. Малкият пожар в Националния институт по стандарти и технологии щеше да ги заблуди, че някак си е успял да повлияе на националния цезиев часовник, който да отключи бронираната витрина в музея, давайки му възможност да открадне Делфийския механизъм. Полицаите щяха да си помислят, че са догадили истинския мотив на Хейл. Щяха да изгубят часове в претърсване на музея и близкия Сентрал Парк, да оглеждат нещата в брезентовата чанта. Тя съдържаше четири изтърбушени книги, в които имаше две пакетчета сода за хляб, миникомпютърче и малък транзистор. Никой от тези предмети не беше важен за истинската му цел, но щяха да разсеят полицията за известно време.