Сега Шарлот — с втория си съпруг, Бъд Алъртън — се беше върнала в града, за да изпълни нова терористична мисия. Пътищата им отново се срещаха.
Шарлот ги гледаше гневно, през сълзи.
— Вие убихте Бъд! Проклети фашисти! Убийци. — Изсмя се мрачно. — Но ние успяхме! Колко убихме днес? Петдесет? Седемдесет и пет? Колко висши служители от Пентагона?
Сакс се наведе и се втренчи в лицето ѝ:
— Знаеш ли колко деца имаше в залата? Колко цивилни? Близки и приятели на войниците? Знаеше ли?
— Разбира се, че знаехме — отвърна Шарлот.
— Те просто трябваше да бъдат жертвани, нали?
— За общото благо.
Може би този лозунг екстремистите скандираха при всяка своя сбирка.
Райм кимна на Сакс:
— Хайде да ѝ покажем какво постигнаха.
Сакс включи телевизора.
Водещата на новините казваше:
— … само един леко пострадал. Служителят от сапьорния отряд, който управлявал дистанционно робота за обезвреждане на взривни устройства, е бил одраскан от отломка. Материалните щети се оценяват на половин милион долара. Оказа се, че въпреки първоначалните предположения виновник за атентата не е нито „Ал Кайда“, нито друга ислямска организация. Според говорителката на нюйоркската полиция взривът е дело на местна екстремистка групировка… Отново водещата новина. Две бомби се взривиха днес в сградата на Управлението по жилищно планиране и градоустройство в долен Манхатън. Има само един леко пострадал. Сред набелязаните жертви са били заместник държавният секретар и началникът на Генералния щаб…
Сакс намали звука и самодоволно погледна Шарлот.
— Не — ахна жената. — Не може… Как…
— Очевидно е — отговори Райм. — Разкрихме плана ви, преди бомбите да гръмнат.
— Но… невъзможно — възкликна Шарлот. — Не… нали затворихте летищата, влаковете…
— О, това ли — небрежно се изсмя Райм. — Това беше само за отвличане на вниманието. Отначало не бяхме сигурни какво става, мислех, че иска да открадне Делфийския механизъм, но после се досетих, че е за заблуда. Това обаче не означаваше, че не е направил нещо на цезиевия часовник. Докато разбера какво става, се обадих на кмета и го посъветвах да затвори летищата и да спре влаковете. По-добре да се презастраховаш, отколкото да съжаляваш след това.
Шарлот погледна към стаята, където съпругът ѝ бе загинал за нищо. Сетне идеологът в нея заговори:
— Никога няма да ни победите. Може да спечелите една-две битки, но ние ще си върнем страната. Ще…
— Брей, каква реторика — чу се насмешлив мъжки глас.
В стаята влезе висок, строен чернокож — агентът от ФБР Франк Делрей. Щом чу за терористичния атентат, той веднага заряза разследването за счетоводни измами, по като работеше („Абсолютна скука“, както се изрази) и си присвои ролята на офицер за свръзка между ФБР и детективите по случая с Управлението по градоустройство.
Делрей носеше сивкаво-син костюм, крещящо зелена риза и кафяво палто в ретро стил — агентът беше прословут със странния си вкус към дрехите. Той погледна Шарлот:
— Брей, брей, какво имало тук. — Тя го изгледа мрачно и Делрей се засмя. — Жалко, че ще те тикнем зад решетките за… завинаги, без да постигнеш заветната си мечта. Все едно да тичаш за световен рекорд с вързани крака.
Подходът на Делрей в разпитите се различаваше коренно от методите на Кейтрин Данс. Райм подозираше, че тя не би го одобрила.
Шарлот бе арестувана за престъпления по законите на щата, а сега Делрей ѝ предяви федерални обвинения — за бомбата в сградата на ООН, за сегашния случай, за съучастничество при една престрелка в съдебна зала в Сан Франциско и няколко други.
Шарлот каза, че разбира правата си и понечи пак да ги поучава.
Делрей я заплаши с пръст:
— Млъкни за малко, сладурано. — Обърна се към Райм. — Как се досети за това, Линкълн? Чухме една версия, чухме втора; чухме за момчета от вашите, дето вземат пари, които не им се полагат, за някакъв превъртял, който оставя часовници при жертвите си — после изведнъж затваряш летищата и ме изкарваш от сладката ми дрямка със спешна акция в Градоустройството.
Райм му описа трескавите опити с методите на криминалистиката и кинесиката да разкрият истинския план на Часовникаря. Кейтрин Данс бе предположила, че е излъгал за истинската си мисия в Ню Йорк. Затова отново бяха прегледали уликите. Някои сочеха към кражба на ценен експонат от музея „Метрополитан“.