Шарлот погледна Райм.
— Тогава няма повече да я видя — заяви хладно.
Делрей примигна удивено, на безизразното му по принцип лице се изписа отвращение. Райм не се сещаше какво друго би могъл да каже на жената.
В този момент дотича Рей Пуласки, беше задъхан.
— Какво има? — попита го Райм.
Отначало младежът не можеше да каже нищо.
— Телефонът… Часовникаря…
— Успокой се, Рей.
— Съжалявам… — Младежът си пое дълбоко въздух. — Намерих го. Адреса му… Чиновникът на рецепцията е видял Шарлот да звъни от автомата във фоайето всяка нощ точно в дванайсет часа през последните четири-пет дни. Обадих се в телефонната компания. Дадоха ми номера. Засякоха го. Ето къде живее. В Бруклин.
Подаде един лист на Селито, който го връчи на Хауман.
— Браво — похвали го дебелият детектив.
Сакс обяви:
— Тръгвам. Ще ви се обадя от мястото.
— Чакай — спря я Райм. — Защо не си починеш този път? Остави Бо да се оправя.
— Какво?
— Специалният отряд е достатъчно добре подготвен.
Сакс напускаше. Имаше поверие, че опасността полицай да загине е по-голяма в последните дни на службата му. Райм не вярваше в поверия, но това нямаше значение. Той просто не искаше да я пуска.
Сакс сигурно си помисли същото. Колебаеше се. Райм забеляза, че гледа към коридора, където седеше Пам Уилоуби.
Полицайката се обърна към него. Погледите им се срещнаха. Той се усмихна леко и кимна.
Сакс грабна коженото си яке и излезе.
В тихия бруклински квартал, десетина спецполицаи бавно вървяха по тротоара, други шестима се промъкваха в уличката зад двуетажната къщичка.
В този район имаше само фамилни къщи с малки дворчета, украсени за Коледа. Ограничената площ не беше попречила на собствениците да заселят имотите си с голямо количество Дядо Мразовци, джуджета и еленчета.
Сакс вървеше бавно начело на ударния отряд. Имаше връзка по радиостанцията с Райм.
— На мястото сме — каза тихо.
— Какво е положението?
— Със сигурност е той. Съседите от двете страни го разпознаха на снимките. Евакуирахме съседните къщи. Отсреща няма постройка.
Срещу тайната квартира на Часовникаря имаше малка зеленчукова градина. По средата стърчеше раздърпано плашило. Върху гърдите му имаше надпис със спрей.
— Мястото е удобно за акция. Сега сме… Чакай, Райм.
Единият прозорец светна. Полицаите около нея спряха и приклекнаха. Сакс прошепна:
— Още е тук… Изключвам.
— Хвани го, Сакс.
Тя долови необичайна настойчивост в гласа му. Знаеше, че Райм е разгневен, задето Часовникаря се е измъкнал. Спасяването на хората в Управлението по градоустройство и залавянето на Шарлот бяха успешни акции, но криминалистът искаше да види извършителя с белезници.
Решителността му обаче не можеше да се сравнява с решителността на Сакс. Залавянето на този престъпник щеше да е нейният прощален подарък за Линкълн Райм.
Тя смени честотата.
— Детектив пет осем осем пет до командния пункт.
Бо Хауман отговори от командния пункт на една пресечка от къщата;
— Чувам те. Казвай.
— Тук е. В една от стаите светна лампа.
— Разбрано. Втори отряд, чуваш ли?
Това бяха полицаите зад къщата.
— Втори отряд до командния пункт. Чувам ви. Сега сме… момент. Така, сега е на горния етаж. Един прозорец светна. Това вероятно е задната спалня.
— Може да не е сам — предупреди Сакс. — Може някой от хората на Шарлот да е с него или да си е намерил друг съучастник.
— Разбрано, детектив — обади се Хауман. — НЗ, какво виждате?
Един екип за наблюдение и засичане се беше разположил на покрива на сградата отзад. Наблюдаваха къщата със специални апарати.
— НЗ едно до командния пункт. Всички щори са спуснати. Не виждаме нищо. На инфрачервените детектори се забелязва източник на топлина в задната част на къщата. На тавана свети, но не виждаме нищо, няма прозорци, само капандури.
— НЗ две. Тук е същото. Не се вижда нищо. Топлина на горния етаж, на долния няма. Преди секунда чухме изщракване.
— Оръжие?
— Може би. Край.
Полицаят до Сакс даде сигнал ръце на колегите си. Заедно с нея и още двама заеха позиции около главния вход. Зад тях се приближиха още четирима. Единият държеше таран. Другите трима се целеха в прозорците на приземния и втория етаж.
— Отряд две до командния пункт. На позиция сме. Сложихме стълба към светещия прозорец отзад.
— Отряд едно — на позиция.
— Слушай броенето — заповяда Хауман. — Влизане — на три. Фугасни гранати в стаите, където свети. Хвърляйте силно през щорите. На едно — едновременно динамично нахлуване от двата входа. Отряд две да се раздели, претърсете партера и мазето. Първи отряд да се качи на втория етаж. Внимавайте за експлозиви. Не забравяйте, че този човек разбира от взривни устройства.