Выбрать главу

— Отряд две — разбрано.

— Отряд едно — разбрано.

Това бе стандартна процедура при влизане и всичко беше планирано в крачка, докато идваха. При все това повтаряха всички проверки според правилата, за да няма издънки.

Въпреки студа дланите на Сакс се потяха. Тя свали едната си ръкавица и подухна върху ръката си. Направи същото с другата. Стегна бронираната си жилетка и разкопча капачето на резервния си пълнител. Другите полицаи бяха въоръжени с автомати, но Сакс не одобряваше това оръжие. Предпочиташе елегантните престрелки с единични куршуми.

Сакс и тримата полицаи от първия отряд се спогледаха и си кимнаха в знак, че са готови за действие.

Хауман започна да брои:

— Шест… пет… четири… три…

Чу се трясък от счупени стъкла, когато фугасните гранати разбиха прозорците.

Хауман продължи бавно:

— Две… едно.

Къщата се разтресе и от прозорците блесна ослепителна светлина. Якият полицай с тарана удари с все сила вратата. Тя се отвори с трясък и полицаите нахълтаха в оскъдно обзаведеното жилище.

С фенер в едната ръка и пистолет в другата Сакс изтича заедно с другите от отряда ѝ на горния етаж. Първата спалня беше празна, втората — също. Провериха всички помещения, нямаше никой.

— Къде е, по дяволите? — измърмори Сакс.

— Голяма загадка, а? — отбеляза някой.

— Сигурно е невидим — коментира друг.

Сетне от слушалката тя чу:

— НЗ едно. Светлината на тавана изгасна. Той е там.

В малката спалня от задната страна намериха шахта към таванското помещение. От отвора висеше въженце. За изтегляне на стълбата. Те спряха и насочиха оръжията си нагоре. Сакс дръпна връвчицата. Сгъваемата стълба се разпъна.

Сакс изгаси лампата в помещението, за да е по-трудно на престъпника да се прицели. При все това той би могъл да застреля всеки, който се качи по стълбата.

Водачът на отряда изкрещя:

— Ти, там горе. Слез веднага… Чуваш ли? Това е последният ти шанс.

Никакъв отговор.

— Фугасна граната — заповяда командирът.

Един полицай извади една от колана си и кимна. Командирът на отряда посегна към стълбата, но Сакс поклати глава:

— Аз ще го хвана.

— Сигурна ли си?

Тя кимна:

— Дайте ми само шлем.

Дадоха ѝ и тя си го сложи.

— Готови сме, детектив.

„Сигурна ли си?“

— Действаме.

Сакс се покачи на първите стъпала — болката в коленете ѝ бе нетърпима, както очакваше. Спря точно под отвора и взе фугасната граната. Издърпа предпазителя и затвори очи, за да не я заслепи светлината от взрива.

Е, добре, това беше моментът.

Тя хвърли гранатата на тавана и скри главата си под отвора.

След три секунди тя се взриви и Сакс отвори очи, изтича по останалите стъпала в малкото помещение, изпълнено с дим и миризма на барут. Тя се претърколи, светна фенера и се скри зад една подпора, единственото прикритие, което видя.

Нищо отдясно, нищо в средата, нищо…

Изведнъж пропадна и удари главата си.

Подът не беше дъсчен, както изглеждаше, а от шперплат, покрит с изолация. Десният ѝ крак пропадна през тавана на спалнята, вече не можеше да се извърти.

— Детективе!

Сакс насочи фенера и пистолета в единствената посока, в която можеше — напред. Убиецът не беше там.

Значи бе зад нея.

Изведнъж лампата на тавана светна. Така Сакс бе идеална мишена.

Тя с мъка се извъртя, като очакваше да чуе гърмеж, да усети тъпата болка от куршума в тила, врата или гърба си. Помисли си за баща си.

Помисли си за Линкълн Райм.

„Ти и аз, Сакс…“

Реши да не се дава, без поне да го рани. Хвана пистолета със зъби и се надигна с две ръце, за да се освободи от дупката.

Чу тропане на тежки обувки по стълбата от един полицай, който ѝ идваше на помощ. Разбира се, Часовникаря точно това чакаше — да убие повече полицаи. Използваше я като стръв, за да подмами повече нейни другари, да рани колкото можеше повече и да се опита да избяга в суматохата.

— Внимавай! — изкрещя Сакс, като стисна пистолета в ръка. — Той е…

— Къде е? — попита командирът на отряд едно. Надникна през отвора. Сигурно не я беше чул — или не искаше да я слуша — защото се качи при нея; други двама го последваха. Заоглеждаха помещението, включително зад Сакс.

С разтуптяно сърце тя погледна зад себе си.