Сбогуваха се и Том я изпрати.
Когато се върна, Райм му каза:
— Запиши го в таблицата. Катерач или алпинист, практикувал в Европа. — Обърна се към Пуласки. — Вземи колата на отдела по криминалистика и отиди да събереш въжето, което си пропуснал при първия оглед…
— Не аз извърших огледа…
— … и намери някой алпинист. Искам да знам къде може да се е катерил нашият извършител. Анализирайте и въжето. Открийте къде и кога го е купил.
— Слушам.
След петнайсет минути на вратата отново се позвъни и Том въведе Кейтрин Данс. Слушалките на миникомпютърчето ѝ висяха от ушите. Държеше голям бял плик.
— Здрасти — поздрави я Пуласки.
Райм вдигна вежди при тази фамилиарност.
— Отивам на летището — обясни Данс. — Исках да се сбогуваме. А пък това беше на стълбите.
Подаде плика на Том, който се намръщи:
— Няма адрес на подателя.
— Да не рискуваме — предупреди Райм. — Сложѝ го в кофата.
Селито взе плика и го пусна в голяма кофа от преплетени стоманени ленти — много напомняше панер за пране. Затвори капака. Всички пратки от неизвестни податели се поставяха в този съд, предвиден да издържи експлозия на малко до средно самоделно взривно устройство и снабден със сензори за нитрати и други експлозиви.
Компютърът анализира изпаренията от плика и установи, че не е бомба.
„Какво ли е?“ — запита се Райм.
Купър си сложи гумени ръкавици и го извади. На плика имаше само две думи, отпечатани на принтер: „Линкълн Райм“.
— Самозалепващ се плик — намръщи се лаборантът.
Криминалистите предпочитат старомодните пликове, които трябва да оближеш, за да залепиш. Така по лепилото може да остане ДНК от извършителя. Купър добре познаваше този модел пликове. Продаваха се из цялата страна и източникът им бе на практика неустановим.
Райм се приближи с инвалидната количка, Данс също гледаше с интерес как лаборантът извади от плика джобен часовник и бележка, написана на принтер.
Писмото бе отпреди не повече от четвърт час — между тръгването на Луси Рихтер и пристигането на Кейтрин Данс. Селито се обади в управлението и поиска няколко патрулни коли от близкия участък 20 да претърсят района. Купър им изпрати фоторобота на Часовникаря по електронната поща.
Часовникът работеше и показваше точно време. Беше златен и имаше няколко по-малки циферблата.
— Тежък е — отбеляза Купър; сложи си очила с увеличителни лещи и го огледа внимателно. — Изглеждаше стар, има следи от износване… Няма гравирани имена или инициали.
Взе четка от камилска вълна и го изчетка за частици над бял лист. Плика също. Не падна нищо.
— Слушай какво пише, Линкълн.
Драги господин Райм,
Когато получите това писмо, вече няма да съм в града. Научих, разбира се, че никой от присъстващите в заседателната зала не е пострадал. Явно навреме разкрихте плана ми. Аз пък предвидих вашия ход и не прибързах да отида в хотела при Шарлот, което ми даде възможност да видя вашите хора. Предполагам, че сте спасили дъщеря ѝ. Това ме радва. Момичето заслужава по-добър живот.
Е, поздравления… Мислех, че планът ми е идеален, но явно съм сгрешил.
Този джобен часовник е „Бреге“. Той ми е любим. Произведен е в началото на XIX век и има рубинена цилиндрична котва, вечен календар и противоударен механизъм. Надявам се, че прозорчето с фазите на луната ще ви хареса в светлината на наскорошните ни приключения. В света има много малко екземпляри от този модел. Подарявам ви го в знак на уважение. Никой досега не ми е попречил да свърша работата си; вие сте най-способният ми противник. (Щях да кажа, че сте по-способен от мен, но това не е съвсем вярно. Все пак не успяхте да ме заловите.) Навивайте редовно часовника (но внимателно); той ще отмерва времето до следващата ни среща.
Един съвет: на ваше място бих се възползвал от всяка секунда, изминала от този момент.
Селито се намръщи.
— Какво има? — попита Райм.
— Това е най-галантната заплаха, която съм чувал, Линк. Повечето престъпници казват просто: „Ще те убия…“ А какво е това? — Посочи бележката. — Двоеточие? Заплашва те, а не допуска дори една пунктуационна грешка.
На Райм не му стана смешно. Все още беше бесен, че са оставили извършителя да се измъкне и той явно не смята да спре да върши престъпления.
— Ако престанеш да измисляш тъпи шеги, Лон, може би ще забележиш, че граматиката и синтаксисът на писмото са безупречни. Това ни показва още нещо за престъпника. Има добро образование. Частно училище? Класическо образование? Филолог? Напиши всичко това в таблицата, Том.