Селито не се предаваше:
— Шибани двоеточия.
— Имаме резултат — обяви Купър. — Растителните останки са от каулерпа таксифолия, плевелно водорасло.
— Какво?
— Водорасло, което за кратко време се размножава в огромни количества. Създава всякакви проблеми. За известно време е било унищожено в Съединените щати.
— Щом се размножава толкова лесно, сигурно се среща навсякъде — измърмори Райм. — Безполезно като улика.
— Не е точно така — уточни Купър. — Има го само по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка.
— В Мексико и Канада?
— Да, има го доста.
— Открихме го — саркастично измърмори Райм. — Изпращайте специалния отряд на адреса.
Кейтрин Данс обаче се намръщи:
— Западното крайбрежие ли? — Замисли се за момент. — Къде е записът с разпита?
Мел Купър намери файла и го пусна.
За десети път на екрана се появи лицето на безочливо лъжещия убиец. Данс се вгледа съсредоточено в него. Почти като Райм, когато изучаваше веществените доказателства.
Криминалистът толкова много пъти бе слушал разпита, че вече не чуваше думите. Бяха безполезни. Данс обаче изведнъж се засмя. Щракна с пръсти и прошепна:
— Хрумна ми нещо.
— Какво?
— Е, не мога да ви кажа адреса, но се досещам от кой щат е. От Калифорния. Или е живял там дълго време.
— Откъде разбра?
Тя върна записа. Отново пусна част от разпита — онази част, в която арестантът разказваше как отишъл в Лонг Айлънд, за да вземе конфискувания джип. Спря записа и обясни:
— Изучавала съм регионалните говори. Когато говорим за междущатските магистрали, в Калифорния използваме определителен член — например Четиристотин и петата в Лос Анджелес. Тук той говори за „Четиристотин деветдесет и петата“. И чухте ли да казва „автострада“? В Калифорния това е по-често използвана дума от „магистрала“ и „шосе“ като в източните щати.
Може и да е полезно, помисли си Райм. Още една тухла в градежа на доказателствата.
— Да се запише — нареди.
— Когато се прибера, ще започна разследване в Калифорния — обеща Данс. — Ще започна издирване в целия щат, пък да видим какво ще излезе. Така, хайде да тръгвам… О, и ще се радвам скоро да ми гостувате в Калифорния.
Том кимна към Райм:
— За него е полезно да пътува. Твърди, че не му харесва, но когато отиде на ново място, му е приятно. Стига да има добро уиски и достатъчно престъпления, та да не му доскучае.
— В Калифорния правим повече вино… Но не се безпокой, има достатъчно престъпност.
— Ще видим — неангажирано отговори Райм. — Между другото… може ли една услуга?
— Разбира се.
— Изключѝ си мобилния да не се изкуша пак да те повикам от летището, ако излезе още нещо.
Тя се засмя:
— Ако не бързах да се върна при децата, щях да остана.
— Обаждай се.
Селито отново ѝ благодари и Том я изпрати.
— Рей, свърши и ти някаква работа — провикна се Райм.
Новобранецът се сепна:
— Вече се обадих за въжето, ако това имаш предвид.
— Не, не това имах предвид. Имах предвид да свършиш нещо.
Райм кимна към бутилката с уиски на полицата в другия край на стаята.
— О, разбира се.
— Сипи и на мен — изръмжа Селито. — И не се стискай.
Пуласки напълни две чаши и им ги подаде.
— Не забравяй себе си — напомни му Райм.
— О, на служба съм.
Селито щеше да се задави от смях.
— Добре. Може би мъничко. — Пуласки си сипа и отпи глътка от силния и безбожно скъп алкохол. — О, хубаво е — отбеляза, макар че очите му казваха друго. — Впрочем, опитвали ли сте безалкохолна бира със спрайт?
42.
17.18 ч.
Преди и след…
Хората преодоляват болката.
Животът продължава и „преди“ става „след“.
Тази мисъл се въртеше в главата на Линкълн Райм. Животът продължава.
Самият той бе използвал този израз навремето — когато скоро след нещастието каза на жена си, че иска развод. Връзката им от известно време буксуваше и той реши, че независимо дали ще оцелее или не, ще се бори сам с живота и няма да обрича съпругата си на това страдание.
В онези дни „да продължиш“ означаваше нещо много различно от случващото се сега между него и Сакс. Животът, който си беше създал през последните няколко години, крепящ се на деликатен баланс, много щеше да се промени. Основният проблем според него бе в това, че Сакс всъщност не продължава напред. Връщаше се назад.
Селито бе излязъл и сега Райм и Пуласки стояха пред масата с веществените доказателства и ги подготвяха за делото за корупция в участък 118. Изправени пред неоспоримите улики — и факта, че без да подозират, са наели масов убиец за целите си — Бейкър и Уолас бяха издали всичките си съучастници, за да си издействат по-леки присъди.