— Търсѝ добре, но си пази гърба, нали? — прекъсна го Пуласки.
— Точно така, запомнил си си урока. Хайде сега, на работа.
Четвърта част
Що е това време? Ако ме питат, знам какво е. Ако искам да обясня на някого, не знам.
43.
Понеделник, 12.18 ч.
Декемврийският ден не беше много студен, но старата камина в къщата на Райм не гореше и всички бяха навлечени с дебели дрехи. От устите им излизаха облачета пара, лицата им бяха почервенели. Амелия Сакс носеше два пуловера, а Пуласки — зелено яке с дебела подплата, от което като медал висеше карта за лифтовете от курорта Килингтън във Вермонт.
Полицай скиор, помисли си Райм. Струваше му се странно, макар че не можеше да каже защо. Може би защото бе опасно да се спускаш с голяма скорост по пистите с готов да гръмне 9-милиметров пистолет на кръста.
— Къде е специалистът по камини? — сопна се Райм на болногледача си.
— Каза, че ще дойде между един и пет.
Том носеше вълненото палто, което Райм му беше подарил за Коледа, и тъмночервен кашмирен шал, подарък от Сакс. Тънките му пръсти бяха посинели.
— Аха, между един и пет. Един и пет. Знаеш ли какво, я веднага му се обади и…
— Той така каза…
— Изслушай ме. Обади му се и му кажи, че в квартала му има сериен убиец и смятаме да го заловим някъде между един и пет. Да видим дали ще му хареса.
— Линкълн, не можем…
— Тоя знае ли какво правим тук? Не знае ли, че бдим за спокойствието на хората? Обади му се и му го кажи.
Пуласки забеляза, че Том няма намерение да телефонира.
— Дали аз да не го направя? — измънка. — Да се обадя, имам предвид.
Ох, младежка наивност…
— Не му обръщай внимание — каза Том. — Държи се като куче, което иска да си играе. Ако не му обръщаш внимание, спира.
— Куче? Аз ли съм куче? — възмути се Райм. — Подиграваш ли ми се, а, Том? Точно ти, дето хапеш ръката, която те храни? — Доволен от сравнението, добави: — Кажи на каминджията, че съм получил измръзвания. Това е вярно.
— Значи все пак чувстваш… — започна Пуласки, но млъкна смутено.
— Да, мамка му, чувствам, когато ми е студено, Пуласки.
— Извинявай, казах го, без да мисля.
— Поздравления — засмя се Том.
— За какво? — не разбра новобранецът.
— Нарече те на фамилия. Вече те смята за малко повиеше същество от гол охлюв… Така се обръща към хората, които харесва. Аз например съм просто Том. Завинаги само Том.
— Ако пак му се извиниш обаче, отново ще бъдеш понижен — предупреди Сакс.
Звънецът иззвъня и Просто Том отиде да отвори.
Райм погледна часовника. Часът бе 13.02. Възможно ли беше майсторът на камини да е толкова точен?
Разбира се, че не. Лон Селито влезе, понечи да свали палтото си, но се разколеба. Втренчи се в па̀рата, излизаща от устата му.
— Бога ми, Линк, с парите, които съдираш от общинския бюджет, поне сметката за парно да си беше платил. Това кафе ли е? Топло ли е?
Том му сипа една чашка, Селито я обхвана с едната си длан, а с другата ръка отвори куфарчето си. Извади стара папка с листа, изписани с избледняло мастило и молив, имаше много задраскани изречения, свидетелство за общинската политика на икономии от канцеларски материали.
— Случаят „Лупонте“? — попита Райм.
— Същият.
— Трябваше ми за миналата седмица — изръмжа криминалистът.
Ноздрите го боляха отвътре от студа. Може би трябваше да каже на майстора, че ще му плати след един до пет месеца.
— Почти се бях отказал, Лон. Пуснах корени от чакане. Какво ще кажеш за този израз, нали обичаш поговорките?
— Сещам се за друга: „Ако направиш услуга на някого и не е доволен, кажи му да си го начука“.
— Добре звучи.
— Пък и не ми беше казал, че е толкова секретно. Наложи се сам да узная. Накрая Рон Скот ми го намери.
Детективът отвори папката и разлисти документите. Райм изпита безпокойство, чудеше се какво ще намери вътре. Можеше да е полезно, можеше да е катастрофално.
— Трябва да има официален доклад. Намери го.
Селито разрови документите. Извади един. На горната страница имаше надпис на машина: „Артър Лупонте, заместник-комисар“. Бе залепено с поизбеляла червена лента с думата „Секретно“.
— Да го отворя ли?
Райм завъртя очи.
— Линк, кажи ми, когато доброто ти настроение се завърне.
— Монтирай го на рамката за четене. Моля и благодаря.