— Страхотно. — Пуласки кимна към грамотата. — С тези заврънкулки и така нататък.
Сакс погледна Райм:
— Ами парите, които намерих скрити?
Той кимна към папката върху рамката за четене:
— Всичко е описано, Сакс. Началникът му във вътрешния отдел е искал да бъде сигурен, че престъпниците няма да заподозрат нищо. Давал е на баща ти по две хиляди всеки месец, за да изглежда, че и той събира рекет. Трябвало да изглежда истинско. При подозрение, че може да е информатор, веднага са щели да го убият, особено при положение, че и Тони Галанте е бил замесен. Вътрешният отдел е започнал фалшиво разследване. После са го прекратили поради липса на доказателства. В отдела по криминалистика нарочно са объркали документацията за уликите.
Сакс сведе глава. Засмя се тихо.
— Татко беше скромен човек. Типично за него — да държи в тайна най-високото отличие, което е имал. Никога не е споменавал за това.
— Тук можеш да прочетеш всички подробности… Баща ти се е съгласил да носи скрит микрофон, да предостави всякаква информация за Галанте и другите мафиоти, но не и да свидетелства в съда. Не е искал да застрашава живота на вас с майка ти.
Сакс се втренчи в медала, който се люлееше в ръката ѝ — като махало на часовник, мрачно си помисли Райм.
— Трябва да имам повече вяра в него — прошепна Сакс.
Замълча и се зачете в документите.
След няколко минути Лон Селито потърка ръцете си и изръмжа:
— Вижте, радвам се, че всичко се разви толкова добре, но защо не отскочим до близкото „Манис“? Не е зле да сложа нещо в стомаха си. И знаеш ли какво, Линк? Обзалагам се, че те си плащат сметките за парното.
— Съжалявам — отвърна Райм с престорено съжаление, което се надяваше, че успешно прикрива нежеланието си да излиза по заледените улици с инвалидната количка, — но пиша отворено писмо до „Таймс“. — Кимна към компютъра. — Освен това трябва да чакам майстора на камини. Между един и пет. — Поклати глава. — Един и пет.
Том понечи да каже нещо — вероятно да го убеждава все пак да излезе — но Сакс се намеси:
— И аз имам други планове.
— Ако включва излизане на снега и леда, не ме брой — измърмори Райм.
Знаеше, че Сакс и Пами Уилоуби планират разходка с новия храненик на момичето — болонката Джаксън.
Амелия Сакс обаче отговори:
— Да, свързано е с лед и сняг… — засмя се и го целуна по устата — … но не включва теб.
— Слава Богу — отбеляза Райм, издиша облаче па̀ра към тавана и се обърна към компютъра.
— Какво правиш тук?
— Здравей, детективе, как си?
Артър Йънг, застанал на прага на къщата си, огледа изпитателно Сакс. Изглеждаше малко по-добре от последната им среща — в задницата на микробуса му. Беше обаче не по-малко ядосан. Гледаше я с кръвясали очи.
Ако обаче престрелките са нещо обичайно в професията ти, сърдитият поглед на едно старче едва ли ще те впечатли. Сакс се усмихна:
— Дойдох да ти благодаря.
— Така ли? За какво?
Тя подуши миризма на алкохол и видя няколко бутилки, наредени на едно шкафче. Забеляза, че плановете му за благоустрояване на къщата са в застой.
— Случаят „Сейнт Джеймс“ приключи успешно.
— Да, научих.
— Доста е студено, детективе.
— Скъпи, кой е? — извика от вратата на кухнята възрастна жена с къса кестенява коса и весело, червендалесто лице.
— Една позната.
— Покани я. Ще направя кафе.
— Много е заета — кисело отговори Йънг. — Обикаля града, разследва разни неща, задава въпроси. Сигурно няма време.
— Всъщност тук ми е доста студено.
— Арт! Покани я да влезе.
Той въздъхна, обърна се и влезе. Сакс го последва и затвори вратата. Остави якето си на един стол.
Съпругата на Иънг дойде при тях. Ръкува се със Сакс.
— Нека да седне на креслото, Арт.
Сакс се настани на износения „Баркалаунджър“, Йънг — на дивана, който изстена под тежестта му. Надигна чаша, в която очевидно нямаше кафе. Не намали звука на телевизора, по който предаваха оспорван баскетболен мач.
Жена му донесе две чаши кафе и намали звука.
— Аз не искам — измърмори Иънг.
— Вече ти сипах. Да го изхвърля ли? Да похабя хубавото кафе?
Остави чашата на масичката до него и се върна в кухнята, откъдето се разнасяше аромат на пържен чесън.
Сакс мълчаливо отпи глътка силно кафе, Йънг зяпаше телевизора. Проследи с поглед топката при хвърляне от линията на трите точки; стисна за миг юмруци, когато тя падна в коша.