Сакс го разпитваше и той отговаряше — понякога с желание, понякога раздразнено, но винаги ѝ казваше нещо ново. На няколко пъти Йънг допълни чашата си с уиски, от време на време поглеждаше часовника, след това — нея, с въпросително изражение, сякаш питаше: „Ти нямаш ли друга работа?“
Тя обаче седеше спокойно на креслото, разпитваше го, дори му разказа няколко случки от своя живот. Амелия Сакс не бързаше, имаше предостатъчно свободно време.