Съдружникът на Крийли, Джордан Келър, беше в командировка при клиент в Питсбърг, но след кратък разговор по телефона Сакс разбра, че макар да изглеждал потиснат, покойният не бил споменавал за самоубийство.
Сакс работеше постоянно за Линкълн Райм, извършваше огледите вместо него, но искаше нещо повече от това. Отдавна настояваше пред отдела за тежки престъпления да ѝ възложат самостоятелно разследване на убийство или терористичен акт. Някой в Голямата сграда бе решил, че случаят „Крийли“ заслужава повече внимание, и така я натовариха с разследването. Извън общото мнение, че Крийли не изглеждал склонен към самоубийство обаче, Сакс нямаше доказателства за извършено престъпление. Най-неочаквано изникна улика: при аутопсията се установи, че десният палец на Крийли бил счупен при падане от колело.
С него просто не би могъл да завърже примката, за да се обеси.
Сакс го знаеше, защото пробва десетина пъти. Невъзможно бе да направи възела, без да използва палеца си. Може би Крийли бе направил клупа преди падането, седмица преди да се обеси, но в това просто нямаше логика. Кой ще държи готова примка, в случай че реши да се беси?
Тя обяви смъртта му за настъпила при съмнителни обстоятелства и откри разследване за убийство.
Случаят обаче беше труден. Основно правило при убийствата е, че ако не се разкрият през първите двайсет и четири часа, за това отиват месеци. Малкото налични улики (бутилката с алкохол, от която Крийли пил преди смъртта си, писмото и въжето) не даваха нищо. Нямаше свидетели. Полицейският доклад бе дълъг само една страничка. Детективът, работил първоначално по случая, не си беше дал много труд (което е характерно при самоубийство) и не можеше да ѝ даде повече информация.
Трудно можеше да намери следи, водещи към вероятен извършител в града, където Крийли бе живял и работил. В Манхатън не ѝ оставаше друго, освен да разпита съдружника му, Джордан Келър. Сега Сакс претърсваше един от малкото останали непроверени източници на улики — вилата, в която Крийли бе идвал твърде рядко.
Не намираше нищо. Тя се облегна назад и се загледа в една снимка на покойника, ръкуващ се с някакъв човек с вид на бизнесмен. Намираха се на самолетна писта, пред частния самолет на фирмата. Отзад се издигаха нефтени сонди и тръби. Крийли се усмихваше. Не изглеждаше потиснат, но кой изглежда така на снимка?
В този момент отново се чу изскърцване, много близо, под прозореца зад нея. После пак, още по-близо.
Това не беше катерица.
Мълниеносно извади деветмилиметровия си Глок, зареден с четиринайсет лъскави патрона. Тихо се промъкна до входната врата, излезе и заобиколи къщата, стискайки пистолета с двете си ръце, но близо до тялото (никога не дръж оръжието с протегнати ръце, когато завиваш зад ъгли, така лесно могат да ти го избият от ръцете; това, което показват във филмите, е грешно). Надникна бързо зад ъгъла. От тази страна на къщата нямаше никого. Бързо се промъкна към задната част, като внимателно стъпваше по заледената алея. Беше хлъзгаво, но ако стъпваше по твърдия сняг, хрускането му под краката ѝ щеше да я издаде; точно както бе чула стъпките на неканения гост.
Спря, ослуша се.
Да, определено бяха стъпки. Натрапникът вървеше внимателно, вероятно към задната врата.
Пауза. Стъпка. Пак спиране.
„Готови“ — рече си Сакс.
Приближи се към задния ъгъл на къщата.
В този момент кракът ѝ се подхлъзна на леда. Само с няколко сантиметра, но тя, без да иска, изпъшка. Съвсем тихичко, помисли си.
Но достатъчно силно, за да я чуят.
Чу бързи стъпки в задния двор, силно скърцане в снега.
„Мамка му…“
Сакс се приведе (ако натрапникът само се преструва, че бяга), показа се зад ъгъла и бързо вдигна пистолета. Хилав младеж с дънки и дебело яке бягаше по снега.
„По дяволите… Мразя, когато бягат.“ Сакс бе висока и имаше болни стави — артрит; комбинацията от двете ѝ причиняваше адска болка, когато тичаше.
— Полиция. Спри!
Тя хукна след него.
Сакс бе сама. Не беше предупредила уестчестърската полиция за идването си. За да повика подкрепления, трябваше да се обади, а нямаше време за това.