Джон Нанс
Часовникът на Пандора
На капитан Джеймс Нанс, братовчед и колега пилот, и на преподобния Джералд Прийст, един велик католически пастор — и двамата мои истински братя.
Бележка на автора
В тази книга, както в авиацията, е използвано времето Z („Зулу“), което представлява универсалното координирано време, известно още като време по Гринуич.
Пролог
Професор Ърнест Хелмс се върна по заснежената горска пътека, излезе на полянката и застина — на петдесетина метра пред него някакъв тип се опитваше да разбие колата му.
Паркира там преди час, нарами видеокамерата и тръгна да снима красивата баварска зима, за да я покаже на семейството си. И през ум не му мина, че нещо подобно може да се случи: наоколо нямаше жива душа.
Но непознатият — едър мъжага в раздърпан униформен гащеризон — определено не се шегуваше. Така усърдно човъркаше ключалката на вратата с някакво желязо, че дори не забеляза появата на Хелмс.
Професорът спря и набързо прецени ситуацията — знаеше си, че не е в особено добра форма, а и крадецът бе поне двайсет години по-млад от него. Само че подобна наглост би разярила всекиго.
Докато гледаше стъписано и се чудеше как да постъпи, до ушите му достигна усилващо се бръмчене на хеликоптер. Остана на място още миг, а после, без да му мисли, пусна торбата с камерата на земята, втурна се напред и шляпайки в хлъзгавия сняг, се развика:
— Я да не ми пипаш колата! Махай се веднага!
Крадецът се сепна и обърна глава. Хелмс спря. Почуди се какво ли ще направи непознатият сега. Той обаче явно се смути и не помръдна. Гледаше уплашено ту към Хелмс, ту към небето и отчаяно се мъчеше да отвори колата. Видя му се по-скоро объркан, отколкото страшен.
Хеликоптерът вече беше почти над тях. Крадецът погледна отново нагоре и сложи ръка над очите си, за да вижда по-добре. Направи крачка назад и се препъна, но бързо се изправи и продължи да отстъпва. Хеликоптерът рязко се снижи и намали скорост. Мъжът разбра, че са го забелязали, и хукна към близките дървета.
Пилотът се поколеба — беше съзрял колата през снежната вихрушка, вдигната от перките. Пътникът в кабината също се взираше в нея. После машината тръгна подир беглеца и постепенно изчезна зад клоните на дърветата, а бръмченето на мотора бавно заглъхна.
При появата на хеликоптера Хелмс инстинктивно понечи да се скрие — хукна обратно към горичката, настъпи чантата с камерата и картончето с името и адреса му се откъсна. Когато после се върна и си взе чантата, то остана да лежи на земята.
Стигна до колата. По дръжката на вратата имаше дълбоки резки — онзи явно не беше професионалист.
Обърна се и погледна към дърветата, зад които бе изчезнал хеликоптерът. Спомни си емблемата от едната му страна и униформеното облекло на крадеца.
Всичко му стана ясно.
Сто на сто е избягал затворник! Затова искаше да му задигне колата.
Сърцето му биеше лудо. Изведнъж му прималя. Зави му се свят, усети стягане в гърдите. Успя да отключи колата, тръшна се на седалката и си пое въздух.
Хеликоптерът все още се чуваше — явно кръжеше наблизо. Ами ако принудят беглецът да се върне тук? Не беше много разумно да стои в колата с ключа на стартера, пък нямаше и оръжие.
Намести се зад волана и затвори вратата. Тъкмо понечи да завърти ключа, когато колата се разтърси от внезапен удар. Обърна се рязко наляво и срещна обезумелия поглед на непознатия, побягнал оттук преди броени минути.
Кръвта забушува във вените му. Направи отчаян опит да запали, но нищо не се получи.
С изблещени от ужас очи непознатият блъскаше по прозореца. Ударите по стъклото заглушаваха бръмченето на приближаващия хеликоптер.
Хелмс поклати глава — нямаше да го пусне. Опита се да успокои треперенето на ръката и пак взе да върти ключа на стартера, ала нещо не беше в ред. Класическият кошмар — уж бягаш панически от зловеща сянка, а не можеш да помръднеш.
Лицето на непознатия изчезна за миг и отново се появи. Последва още по-силен трясък — мъжът удряше по прозореца с камък. Стъклото се пропука, Хелмс завъртя докрай ключа и колата най-сетне запали.
Лъхна го студен въздух; в стъклото бе зейнала дупка. Напипа лоста за скоростите, натисна здраво съединителя и включи рязко на първа.
Край главата му се разлетяха ситни парченца стъкло. Настъпи газта докрай и вече отпускаше съединителя, когато една ръка се провря през прозореца и се вкопчи в яката му.