Нещо не беше наред.
3
Близо до летище Хийтроу, Лондон
Точно в 16:48 ч английско време, когато „Куантъм“-66, пропъден от унизителния официален отказ на британските власти пое курс към Франкфурт, обитателят на малък апартамент в невзрачен тухлен блок на пет-шест километра от летището позвъни в лондонското бюро на Си Ен Ен.
Докато чакаше да го свържат, младият човек нагласи спирачката на инвалидната си количката и буквално се разтрепери от вълнение — едва ли друг следеше и документираше радиокомуникациите на Хийтроу по-внимателно от него! Разполагаше с повечето преки телефони на Си Ен Ен и Би Би Си, тъй като от години им предоставяше поверителна информация от летището и им продаваше записи на разговори въздух-земя.
Гордееше се, че успя да се добере до честотата на управлението в Маями преди командира на полет 66. Направи бърза сверка със Световния авиационен справочник, обади се в офиса на „Куантъм“ в Далас, настрои приемника си на съответната честота и вече записваше, когато пилотът се свърза с въздушния контрол.
Погледна касетата в ръката си и се усмихна доволно. Кой ли ще предложи най-много за нея? Ситуацията беше уникална: цял самолет хора, изложени на някакъв страшен вирус, ще бъдат принудително поставени под карантина! Истинска сензация — Си Ен Ен ще я грабне веднага! Изгаряше от нетърпение да види как водещият в Атланта ще оповести на цял свят новината, която не друг, а той ще им съобщи пръв!
На борда на Полет 66
Посланик Лий Ланкастър барабанеше с пръсти по кожената облегалка на седалката и размишляваше над получената откъслечна информация. Не намираше нищо странно в това, че се отклоняват към Лондон заради критично болен пътник. Последвалото съобщение обаче, че се връщат във Франкфурт, за да получат по-добра медицинска помощ, му се стори направо абсурдно.
Беше проследил усилията за спасяване на болния и знаеше, че животът на нещастника виси на косъм и всяка секунда е фатална. Кой нормален пилот ще лети цял час обратно до Германия, след като Хийтроу е само на няколко минути път?
Ясно, че нещо не бе наред. Обзе го тревога — колкото и да е невероятно, може именно той да е причината за цялата бъркотия. Та нали половината арабски свят искаше главата му! Дали връщането във Франкфурт не е всъщност опит за отвличане?
Усети, че Рейчъл Шъруд го наблюдава. Почти винаги успяваше да разчете мислите му, от което дори му ставаше приятно. Бивша стипендиантка на Роудс, тя бе невероятно интелигентна и умееше да пише такива блестящи речи, че заслужаваше да работи в президентския екип, а не в неговия.
Но Рейчъл не познаваше лютата ярост на шиитите и дивия фанатизъм на враговете му, тъй че този път трудно би разгадала мислите му.
Отвличане! Не, това е просто абсурдно! — каза си. И все пак…
Пред погледа му за сетен път изплува зловещата картина на онази взривена кола в Мадрид миналата година. Въпреки предупрежденията да бъде извънредно предпазлив в Испания, свежият пролетен ден и собствената му самонадеяност го подмамиха да се поразходи из града. Помоли един служител от посолството да закара колата до резиденцията и тръгна пеша. Та нали все пак напук на всички заплахи бе оцелял без драскотина цели десет години! Вярваше, че благодарение на упорството си вече е станал неуязвим.
Минути по-късно експлозията достигна до ушите му. Мощната бомба, поставена под таблото, разкъса на парчета и шофьора, и колата. Поредният протест срещу испанското правителство, гласеше последвалата официалната версия, без въобще да споменава името на Ланкастър. Ала никой не се съмняваше, че именно той е бил набелязаната жертва.
Погребението беше същински кошмар: вдовицата изпадна в истерия и обвини лично него за трагедията.
Ланкастър изтръпна от ужасния спомен. Разтърси глава, потърка слепоочията си и погледна към Рейчъл. Колко е красива, помисли си. Дори строгото й облекло не може да прикрие подобно съвършенство. Компанията на хубави жени винаги му доставяше физическо удоволствие и близкото им присъствие го изпълваше с приятна топлина.
Самолетът промени леко курса си и той отново се замисли над сегашния проблем. Американският посланик Лий Ланкастър, известен с усилията си за постигане на примирие между Израел и арабските страни и за подобряване на икономическите взаимоотношения между тях, отдавна беше заклеймен като кръвен враг на исляма. За шиитите нямаше никакво значение, че е признат учен и специалист по исляма. Самият той трудно можеше да изброи всички терористични организации, националности, отцепнически групировки и какви ли не други, зарекли се да го убият. Но въпреки високата цена той отказа да стане пленник на мерките за сигурност. Ходеше по ръба на бръснача, постоянно се оглеждаше и знаеше, че всеки момент може да се подхлъзне.