Бон, Германия
Само за петнайсет минути новината плъзна из коридорите на властта: предприемаха се спешни мерки във връзка с опасна заразна болест, а никой от правителството не беше уведомен. Дребен чиновник от Министерството на здравеопазването на име Цайтнер си позволил да ангажира националната полиция в безплодно издирване на някакъв човек — евентуален носител на опасна зараза, а после помолил министъра да окаже натиск върху англичаните, за да не разрешат кацане на полет 66. Министърът последвал съвета му, без да се консултира дори с канцлера, и в резултат се създала едва ли не политическа и дипломатическа криза. Тревогата, че правителството ще бъде злепоставено, ако пресата надуши гафа, накара канцлера да свика спешно заседание, на което въпросният Цайтнер и неговият разтреперан началник да дадат обяснения.
Цайтнер намести синята си вратовръзка на райета и се изправи като пред инквизитори. Край масата в заседателната зала, облицована с пищна тъмна ламперия, седяха министрите от кабинета на канцлера, а самият той, подпрял с ръка брадичката си, гледаше застрашително човека, предизвикал поредното сътресение в и бездруго нестабилното правителство.
— Слушам ви, хер Цайтнер — процеди през зъби канцлерът с леден глас.
— Преди два дни в Бавария американският професор Хелмс, преподавател в Хайделберг, е бил заразен с изключително опасен грип след директен контакт с болен служител на лабораториите „Хауптман“. Бяхме уведомени за случая от директора на баварския клон. — При вида на строгите лица насреща си Цайтнер се почувства още по-неуверен. — Надявахме се да открием професора, преди да е стигнал до някое летище или населено място, за да го поставим под пълна карантина. Смятахме, че ще успеем да овладеем положението, но усилията ни се провалиха и сега цял самолет с пътници е изложен на заразата.
— Професорът показал ли е вече признаци на заболяването?
— Той е тежко болен и според нас симптомите му се дължат на грипа, който е причинил и сърдечната криза.
— Грип да причини сърдечна криза?! Добре ли чух, че става дума за грип? — Канцлерът не отместваше пронизващия си поглед от него.
— Доколкото разбрах, този вид грип така натоварва организма, че ако човек е предразположен към сърдечни заболявания, стресът може да предизвика инфаркт — измънка Цайтнер.
— А как се е заразил професорът?
— От кръвта на един изследовател от „Хауптман“, който се опитал да разбие колата на Хелмс, счупил прозореца и се порязал на стъклото. Пилотът на служебния хеликоптер видял колата и успял да запише номера й. Предполагаме, че професорът е бил в пряк контакт с кръвта на лаборанта и така е прихванал вируса.
Канцлерът се размърда в стола си и махна с ръка, за да отклони предлаганата му чашка кафе.
— А лаборантът още ли е болен?
Цайтнер се поколеба, преди да продължи. Спомняше си разговора с директора на „Хауптман“ в Бавария.
— Починал е от усложнения на болестта.
Навъсеното лице на канцлера се смръщи още повече.
— Цайтнер, искам да сме наясно: доколкото си спомням, „Хауптман“ е фармацевтична фирма, която се занимава с биологически изследвания, нали така?
Цайтнер кимна.
— Оттам ви уведомяват, че един човек трябва да бъде поставен под карантина, защото е бил в контакт с техен болен служител, който по-късно умира, и въпреки всичко твърдят, че става дума просто за по-тежък грип?
— Точно така.
— Не ви ли звучи подозрително, Цайтнер? На мен лично ми звучи доста подозрително. Хората от „Хауптман“ не бяха ли силно разтревожени?
— Не, бяха само загрижени. Сигурен съм, че ни казаха цялата истина.
Канцлерът потропа с пръсти по масата и смущаващо дълго мълча, вперил поглед в Цайтнер.
— Има ли други, за които се предполага, че може да са заразени? — попита най-сетне държавният глава.
— Ами… да… Изолирахме няколко души от мотела, където бил отседнал Хелмс. Не знаем обаче дали сме открили всички, с които е имал пряк контакт на летището във Франкфурт, преди да се качи на самолета. Мисля, че да, но не сме съвсем сигурни.
— И къде сте ги настанили?
— В една военна база близо до Битберг. Изолирани са напълно и засега никой не се е разболял.
Двама души в залата разговаряха напрегнато. Единият, навярно съветник на вътрешния министър, ненадейно се обади:
— За бога, хер Цайтнер, хората току-тъй не умират от грип! Ако грипът, за който говорите, е толкова страшен, не се ли боите, че вече сте изтървали положението? Ами ако не изолирате навреме всички, с които е контактувал професорът, какво ще стане? Може да избухне епидемия!