Последен шанс, каза си Юри. Не биваше да се бави нито секунда. Разстоянието до мястото, където пътеката за рулиране се вливаше отново в пистата, бе твърде късо, за да кацне гладко и да причака врага там, а и времето нямаше да му стигне, за да стабилизира гълфстрийма и да атакува отзад. Единственото разрешение бе да се приземи малко по-далече на пистата и след като рулира покрай боинга, да се обърне с лице към него и да изстреля последната ракета в носовата му част.
Как ще се измъкне после, вече беше без значение. Години наред бе рискувал живота си, поставяйки дълга над всичко, и дисциплината бе станала негова втора природа. Сега можеше да мисли само за целта, която трябва да унищожи.
С бърза и опасна маневра промени курса на гълфстрийма и се спусна надолу. Ако боингът се движеше със скорост около 15 възела, Юри щеше да мине покрай носа му в мига, в който той излезе на пистата — прекалено близо, наистина, но нямаше друг начин.
След кратко колебание запали и светлините за кацане. Гълфстриймът започна да планира.
„Куантъм“-66 се бе добрал досами пистата, когато от лявата му страна изведнъж проблеснаха ярки халогенни лампи.
— Внимавай! — извика Роб. — Някой каца!
Холанд натисна рязко спирачките и рязко дръпна ръчките за газ назад, след което почти веднага ги отпусна и подаде газ.
— Какво правиш? — изрева Роб. — Да не си полудял?
— Това е оня мръсник! — Холанд включи и своите светлини за приземяване. — Иска да кацне, но не е познал!
Боингът продължи да се придвижва напред със скорост 10 възела.
Юри видя внезапно блесналите светлини на „Куантъм“-66 и тутакси разбра какъв номер му кроят.
До мястото, където пътеката за рулиране се вливаше в пистата, оставаха петнайсетина метра. Предният колесник на боинга пресичаше линията — командирът явно бе увеличил скоростта, за да препречи пътя на Юри.
Гълфстриймът опря основния колесник в земята — беше на двеста метра от боинга и се движеше с 250 километра в час. Юри кривна наляво, за да предотврати сблъсъка с противника. Боингът вече бе прекосил средата на пистата и също се насочваше към левия й край — носът му се виждаше от дясната страна на гълфстрийма сякаш на сантиметри разстояние.
С почти вдигнат от земята ляв колесник, Юри издърпа самолета още няколко метра вляво до края на бетонната настилка. Не смееше да натисне спирачка, макар че в другия край на пистата, тъй или иначе, трябваше да спре рязко, ако изобщо се добере дотам, разбира се. Опасяваше се, че всеки момент в дясното му крило ще се забие носовият колесник на боинга.
Гълфстриймът обаче като по чудо се промуши между скалистите възвишения отляво и самолета убиец отдясно. Юри пое дълбоко въздух, избърса потта от челото си и натисна спирачките. Скоростта започна постепенно да намалява.
Холанд стисна зъби от яд — надяваше се да чуе трясък от ударено крило, но за съжаление нападателят профуча покрай него невредим. Заби спирачка, лашна ръчката за управление на носовия колесник надясно и върна боинга в средата на пистата.
А дали това наистина бе нападателят им? Изглеждаше най-обикновен гълфстрийм.
— Джеймс! — изкрещя Роб. — Той е въоръжен! От дясната му страна има ракетоносач!
— Гълфстрийм с ракети?! Не е възможно!
— Нали го виждам с очите си!
— Обади се на кулата и виж дали знаят кой е.
— Че те нас не ни знаят кои сме!
— Няма значение, обади им се.
Роб бе набрал честотата на контролната кула още преди няколко часа.
— Кула Възнесение, тук „Боинг 747“. Кой е другият самолет на пистата?
— За бога, човече! — отвърна превъзбуден глас. — Та това е същият идиот, дето преди малко ви взриви опашката! Нямам представа кой е! А вие знаете ли, че самолетът ви гори?
— Да, благодаря.
Гълфстриймът бе избягал напред. Холанд мярна от лявата си страна входа към пистата, на която бе решил да спре, но изведнъж се поколеба. Ако гълфстриймът се върне…
— Дик, имаше ли още ракети на носача?
— Не съм сигурен, но май имаше.
— Значи пак ще стреля по нас. А ако разполага и с друго оръжие… — Холанд увеличи тягата.
— Какво ще правиш? — попита уплашен Роб.
— Ще му натрия носа на това мръсно копеле. Няма да му дам пак да ни стреля!