Дежурните от кулата проследиха втрещени невероятния двубой между двата самолета — за пръв път в живота си присъстваха на подобна схватка. Вече бяха видели емблемата на „Куантъм“ върху боинга, а от Си Ен Ен научиха, че американските военни служби искат самолетът да бъде задържан там, където спре.
Веднага щом чу новините по телевизията, един от диспечерите грабна сателитния телефон и след продължителен разговор докладва развълнувано на колегите си:
— Разрешено е да им помогнем, стига да не пипаме никого без ръкавици. Обещаха да изпратят транспортни самолети с всичко необходимо, уведомили са и Лондон. Току-що се обадих и на пожарната команда.
Пътниците вече се търкаляха по аварийните пързалки, спуснати от дясната страна на самолета. На петстотин метра от боинга разбитият гълфстрийм догаряше като факел.
Първите пожарни пристигнаха на мястото на аварията. Пушекът, обвил задната част на „Куантъм“-66, се сгъстяваше и от кулата наредиха на пожарникарите да зарежат гълфстрийма и да гасят боинга.
— Внимавайте! — предупреди диспечерът. — От дясната страна се евакуират пътниците!
След като се увери, че на борда не са останали пътници, Джеймс Холанд изпрати и екипажа навън, като поръча на Роб да организира спасителната операция на земята.
Въпреки усилията на пожарните, които заливаха опашката на боинга с пяна, гъстият дим вече бе достигнал и до пилотската кабина. Холанд се придвижи назад към последния салон и понечи да се качи в почивната стаичка на екипажа, но по стълбите внезапно нахлу кълбо пушек и въздухът в тясното коридорче се нажежи.
Няма да си простя, ако е останал някой горе, помисли си той. Спусна се по най-близката пързалка, изправи се на крака и огледа с ужас поверения му самолет. От опашната площ и от корема висяха парчета разкъсан метал, а между колесниците дори се бе заклещила някаква разплескана част от корпуса на гълфстрийма.
Сети се за пилота на унищожения самолет и инстинктивно понечи да тръгне към кабината, за да му се притече на помощ, но се спря. Никой не би могъл да оцелее след подобна катастрофа. Неизвестният нападател бе заплатил своето деяние с живота си.
Няколко пътници се бяха наранили при бързото спускане по пързалките и чакаха да ги отнесат в другия край на пистата. На земята лежаха двама души със счупени крайници и един по-тежко ранен мъж в разкъсан, окървавен костюм. Холанд приклекна край него и се успокои — човекът беше в безсъзнание, но дишаше нормално, а раните по челото и гърдите му, макар и дълбоки, не изглеждаха опасни.
Взря се в лицето му — стори му се съвсем непознато и това някак го изненада, макар да бе глупаво да смята, че може да запомни всичките двеста и петдесет пътници. Явно е бил един от многобройните обитатели на туристическата класа, реши той и се изправи. Насреща му вървеше старшата стюардеса Барб Ролинс.
— Барб! — извика той и разпери ръце.
— Джеймс! — възкликна радостно тя и се затича в прегръдките му.
— Как си? Добре ли си? — запитаха се почти едновременно и се засмяха.
— Барб, онези хора от почивната стаичка — нали каза, че имало двама…
Тя не го остави да довърши — усмихна се и му посочи младата двойка, седнала на земята малко встрани от другите пътници.
— Както виждаш, Джеймс, нищо им няма! Измъкнаха се от стаичката секунди преди експлозията.
— Слава богу! — въздъхна той.
В този момент пристигна Роб заедно с началника на пожарната служба на летището. Холанд се учуди, че човекът има смелостта да се приближи до тях — нима не знаеше кои са? Нищо ли не бяха чули на острова?
— Страхотно изпълнение, капитане! — Началникът го гледаше с възхищение.
— Ние просто направихме… каквото трябва — сви рамене Холанд, смутен от похвалата. — Оня мръсник ни нападна, докато се спускахме… — Погледна отново към горящия самолет на врага и изведнъж си обясни всичко. Преследвал ги бе не изтребител, а допълнително въоръжен гълфстрийм — затова бе успял да лети толкова дълго, без да презарежда. — … Струва ми се, че е същият, който ни атакува снощи край Канарските острови.
Канарските острови ли каза? А дали не беше над Африка? Започваше да губи представа.
— Капитане? — подхвана човекът от летището.
— Да?
— Доколкото разбирам, тези са най-тежко ранените. — Той посочи с ръка тримата пътници, които още лежаха на земята. — Що се отнася до пилота на другия самолет, той несъмнено е мъртъв.