Холанд кимна.
— Скоро ще дойдат и линейките — продължи шефът на пожарната служба. — Това тук е импровизирано, но за момента нямаме избор. Английският комендант вече е тръгнал насам. Иска да говори с вас за…
— Вижте какво… — прекъсна го Холанд, пое дълбоко дъх и го погледна в очите. — Вие проявихте истинска смелост, като ни се притекохте на помощ, но трябва да предупредите другите да стоят далече от нас поне през следващите дванайсет часа.
Мъжът се усмихна озадачено.
— Защо, капитане?
— Не знаете ли кои сме? Следите ли съобщенията в медиите?
— Как да не знам! Цял свят тръпнеше в очакване да види какво ще стане с вас!
— Е, тогава трябва да ви е известно, че ние продължаваме да сме потенциална заплаха за всички. Може да сме носители на вируса от Германия.
— Капитане, още нощес бе разпространена новината, че заразата не може да се предава по въздуха. Нима не сте чули?
— Не — поклати глава Холанд. — Не смеехме да използваме собствената си радиостанция, а не можехме да уловим нито една от редовните станции.
— Ясно. Доколкото разбрах, с изключение на хората, които са имали пряк контакт с болния пътник, никой друг на борда не е изложен на реална опасност. Впрочем, току-що ни съобщиха, че от вашата военна авиация вече са тръгнали насам с лекари, медикаменти и други доставки от първа необходимост.
Джеймс Холанд погледна за последен път към обезобразения корпус на почти новия боинг и все още димящите останки от гълфстрийма — сравнително малкият самолет, който така настървено ги бе преследвал през нощта, за да ги убие. Всичко му се струваше някак нереално.
— Капитане? — Една пътничка с наметнато на раменете одеяло се бе отделила от тълпата и крачеше към него.
Холанд веднага я позна. Думите й и укорителният й поглед неведнъж се бяха появявали в съзнанието му през последните трийсет часа.
— Здравейте, госпожо. Всичко наред ли е? — попита я.
Тя не отговори веднага, а се взря в очите му, сякаш го изучаваше. После се усмихна и кимна.
— Е, оцеляхме — добави неловко той.
Жената внезапно протегна ръка към Холанд.
— Капитане, помните ли какво ви казах предишния път?
— Че ми нямате доверие, защото не мисля за себе си — отвърна той шеговито.
— Да. Оказа се, че не съм права.
— Не, госпожо. Съвсем права бяхте. — Холанд срещна погледа й. — В онзи момент беше точно така.
Епилог
Рихобот Бийч, Делауер
Неделя, 31 декември
Ръсти Сандърс връчи купчинка вестникарски изрезки на Шери Елис. Макар че бяха от десетина различни издания, съдържанието им бе почти еднакво и на всичките имаше една и съща снимка — опожарения боинг на пистата на остров Възнесение.
— Все си мисля, Шери — каза замислено Ръсти, — че ако Рот наистина няма пръст в тази история, трябва само да съжалява. Сега не може да си припише заслугите за това, че всички цивилизовани нации заклеймиха терористите на „Ал Акба“. С тях вече е свършено. Та дори Иран обеща да помогне в разгромяването им! Разбира се, най-настървена е Саудитска Арабия. Шейхът, дето му задигнаха самолета, е готов едва ли не да почне свещена война!
Шери се бе загледала през прозореца и мълчеше.
— А ти как смяташ, Шери? Каква е твоята присъда — виновен ли е или невинен?
— Кой?
— Рот, естествено, кой друг!
Тя се усмихна и сви рамене.
— Честно казано, Ръсти, нямам представа. Може да е виновен, може и да не е. Знаеш що за човек е Рот — неведоми са пътищата…
— Божии — добави Ръсти. — На твое място не бих го превъзнасял чак толкова!
— Бих казала, че за нас поне Рот се явява в ролята на Всевишния — всичко зависи от него. Пък и такова блестящо изпълнение изнесе пред Мун, че чак аз се почудих дали не сме се залъгвали през цялото време.
— Вярвам ти. Аз също бях страшно впечатлен. Рот беше толкова спокоен, имаше си обяснение за всичко, пък и никакви доказателства не бяха останали. Но ако не е той виновникът, тогава кой е? Някой все пак помогна на „Ал Акба“ да нападне самолета! После същият някой се опита да ни убие!
— Не съм толкова сигурна — възрази Шери.
— Как така не си сигурна? Забрави ли, че стреляха по нас на летището? Цял самолет подпалиха, само и само да ни ликвидират!
Шери размаха показалец и започна да имитира Рот.
— Доктор Сандърс, та те просто са искали да улучат гумите на откраднатия от вас мотокар, за да ви спрат. Ако са имали намерение да ви убият, щяха да го сторят. Задачата им бе само да ви доведат при мене.