Отговорът последва със смущаваща бързина.
— „Куантъм“-66, съгласно полученото съобщение ви е наложена забрана да влизате в германското въздушно пространство. Ако не поискате друго направление, ще трябва да останете в зоната за изчакване.
Джеймс Холанд даде знак на Роб да мълчи и трескаво заобмисля съществуващите възможности. Дали от Главното управление на „Куантъм“ не са променили първоначалния план, а после да са забравили да им съобщят? Може би диспечерът е определил друго направление и е информирал Франкфурт, но е пропуснал дребната подробност да уведоми екипажа.
Ала думата „забрана“ продължаваше да кънти в ушите му. Нямаше да използват точно нея, ако ставаше въпрос за обикновена промяна.
Усети, че настръхва. Изведнъж му се прииска да кацне където и да е, при това възможно най-скоро, както заради болния пътник, така и заради самия себе си. Тревогата му нарасна: времето си течеше, трябваше да действа светкавично.
— Контрола, насочете ни за кацане на летище Шипхол, Амстердам.
— Разбрано — отвърна дежурният с облекчение. — Завийте наляво до 290 градуса, снижете и поддържайте 1800 метра. Поставете на транспондера код 3457.
Роб повтори указанията, а Холанд изключи автопилота, плавно наклони огромната машина наляво и премина в снижение с отнети двигатели до малък газ.
Виж, на холандците може да се разчита за помощ, мислеше си Холанд. Защо не се обърнах към тях от самото начало? Те никога не биха върнали граждански полет, изпаднал в тежка кризисна ситуация.
5
Амстердам
Петък, 22 декември, 18:40 ч (1740 Z)
Директорът на управление „Летища“ в холандското Министерство на транспорта се отпусна на стола, усили звука на телевизора с дистанционното управление и отпи от чашата топло кафе. Цял ден бе очаквал този момент — особено кафето. Сред най-големите скъпоценности в шкафчето му бяха малката мелачка, френската кафеварка и, разбира се, внушително количество кафе на зърна, внос от САЩ, което внасяше лек американски привкус в европейския следобеден ритуал. Виж, телевизионните новини следеше с чисто американска страст — Си Ен Ен беше връзката му със света и му помагаше да бъде в течение на всички по-важни събития, затова и не смяташе служебния цветен телевизор, свързан с кабелната мрежа, за лукс.
Някакъв самолет, който се появяваше и изчезваше на екрана, събуди любопитството му. Поредната катастрофа може би? Още нищо не бяха съобщили.
В горния десен ъгъл на екрана отново се появи снимката на боинга. Водещият се изкашля и започна:
Току-що ни информираха, че самолет „Боинг 747“ на американската авиокомпания „Куантъм“, е получил отказ да кацне на летище Хийтроу в Лондон и нареждане незабавно да напусне въздушното пространство на Великобритания. Разполагаме със запис на разговора между пилота на самолета и служител от „Въздушен контрол“ в Лондон. Командирът на полета съобщава, че на борда има пътник с остра сърдечна криза, а от летището отговарят, че британското правителство няма да позволи на самолета да се приземи. От същия запис става ясно, че в самолета има пътник, болен от особено опасен грип, и властите са разтревожени, че…
Телефонът иззвъня. Директорът се намръщи. Беше забранил на секретаря си да му прекъсва почивката, но после се сети, че днес го освободи по-рано.
Телефонът иззвъня повторно и той гневно вдигна слушалката.
— Да?!
Говорителят на Си Ен Ен продължаваше:
… сега се е отправил към някое германско летище, където пътниците и екипажът ще бъдат поставени под карантина — безпрецедентен случай в международната гражданска авиация, свързан с биологически…
— Би ли повторил, ако обичаш? — Директорът се опитваше едновременно да слуша новините по телевизията и да разговаря със сътрудника си, който звучеше разтревожен. Имало извънреден случай на летището.
… съобщават, че това е „Куантъм“-66, който по разписание е пътувал за Ню Йорк. Подчертаваме, че самолетът и пътниците са в безопасност, но новото им направление все още не е напълно известно. Си Ен Ен ще продължи да ви информира за случая.
— Какъв извънреден случай? — Ядосан, че му пречат да следи предаването, той записа данните, включително и позивната на пристигащия самолет.