— Капитане, извинете, че ви прекъсвам. Аз съм Лий Ланкастър. Искали сте да говорите с мен.
Барб и Бренда тихичко се измъкнаха, а Холанд покани посланика вътре и се ръкува с него.
— Да, сър.
— Рейчъл ми обясни положението. Има ли някаква промяна?
Облегнаха се на плота и Холанд описа суматохата в Тексас.
— Проблемът, сър, е, че не знаят към кого да се обърнат.
— Така ли? — Ланкастър го погледна право в очите. — Аз пък по една случайност знам.
— Надявах се точно това да чуя.
— Имате ли сателитен телефон в кабината си?
Холанд кимна.
— Да вървим тогава. В края на краищата съществуват и цивилизовани начини да се уреди подобен въпрос.
Амстердам
Директорът на летище Шипхол внимателно затвори телефона и сведе глава, за да скрие, че лицето му е побеляло като платно. Представяше си хората на борда на полет 66. Бизнесмени, деца, съпрузи, съпруги, любовници, светци и грешници — умален модел на човечеството, натъпкан в един алуминиев сандък.
Сандък, който никой не желае да приеме.
Срамота! Холандците са добри, състрадателни хора, а той е холандец. Как могат да откажат пристан на повече от двеста и петдесет души, нуждаещи се от лекарско наблюдение?
Началникът на амстердамското управление на полетите тихичко пристъпи към него.
— Какво е окончателното решение?
„Куантъм“-66 вече доста време кръжеше в зоната за изчакване на около деветдесет километра западно и всички служители на летището искаха да бъде приютен. Директорът поклати тъжно глава.
— Правителството отказва. Докато не разберем каква опасност крие заразата на борда, не можем да ги допуснем в страната.
— И какво ще правим?
— Пробвахме Белгия, Дания, Швеция… — Директорът отчаяно махна с ръка. — Пробвахме всички страни, членки на Европейския съюз. Те притискат немците за разяснения, а получават само тревожни сигнали. Никой не ще в страната му да пламне епидемия.
— Но ония хора все някъде трябва да отидат!
— Знам, Ханс. Боже мой, аз ли не знам? Но май няма да е на този континент. — Той погледна през прозореца. Слънцето отдавна бе залязло, на запад се виждаха само блещукащи светлинки и от време на време някой самолет, насочващ се към пистите. — Ще трябва американското правителство да им определи направление.
— Не можем ли поне да ги заредим с гориво?
Директорът отново поклати глава с неприязън.
— Правителствено решение. Заповедта е ясна и категорична: самолетът не бива да навлиза в холандското въздушно пространство. Така са се подплашили от тоя непознат вирус, че се страхуват да не би чрез изпускателните клапани заразата да проникне в атмосферата. Умът ми не го побира! Изпратили са ни дори няколко изтребителя да ни помагат, в случай че самолетът все пак реши да се върне тук! Страхотна проява на човешко състрадание, няма що!
Началникът на управлението взе да се чеше нервно по главата — типичен негов жест.
— Не се тревожи, Ханс — продължи директорът. — Аз ще им съобщя, нали това ми е работата.
— Изчислявах къде могат да отидат с остатъците от горивото, което имат. За Канада не съм убеден, но със сигурност ще стигнат до Исландия или Гренландия, най-близките летища на запад.
— Само че ще трябва да кацнат тайно.
Ханс погледна директора с тревога и по очите му разбра, че говори напълно сериозно.
— Защо?
— Защото Канада, Гренландия и Исландия вече отказаха да ги приемат!
7
ЦРУ — Лангли, Вирджиния
Петък, 22 декември, 14:30 ч (1930 Z)
Заместник-директорът Джонатан Рот влезе в малката заседателна зала с обичайната си тиха стъпка. Както винаги надничаше подозрително над тесните си очила половинки и притискаше до гърдите си дебела папка, маркирана „строго поверително“. С високата си мършава фигура и неизменната папийонка би минал за бивш оксфордски професор, изпаднал до ролята на плашило за първокласниците в някое колониално училище — точно така го бе описал един някогашен служител.
Остави папката на масата и без дори да се усмихне, огледа хората в залата. Беше ядосан, че са го отвлекли от основните му дела заради някакъв проблем, с който управлението тепърва предстои да се запознае. Ала нямаше избор — заповедта да се намеси ЦРУ бе дошла директно от Белия дом в резултат от паниката в Държавния департамент.