Мълчаливо подкани присъстващите да седнат край масата: трима мъже и една жена, сред които двама експерти по анализите, привикани спешно преди час. Над вратата светна надписът „Заседание“. Всъщност Рот отговаряше за тероризма и Близкия изток, но в момента директорът лежеше с мозъчно сътресение в болницата без изглед скоро да се оправи, та се налагаше той да поеме функциите му.
— Доколкото знам, вече сте информирани за „Куантъм“-66 — започна той, след като си свали очилата. — Така ли е?
Всички кимнаха, а някои се спогледаха скришом. Знаеха колко трудно е да му се угоди — бяха чували безброй истории за нещастни служители, предизвикали гнева му с дребно прегрешение и наказани за цял живот с величественото му презрение.
— Добре. В близкия един час трябва да си изясним следното: първо, с какъв вид грип или вирус имаме работа. Второ, точно колко заразен и опасен е той. И трето, какви са параметрите на болестта — инкубационен период, патология, инфекциозен потенциал и тъй нататък.
Присъстващите започнаха да си водят бележки.
— Искам също така да знам кой е най-големият капацитет в страната по тези болести, а и наясно ли е някой тук, в Лангли, дали вирусът може да се разпространи чрез климатичната инсталация на реактивен самолет.
Едър чернокос мъж с вид на защитник от Националната футболна лига вдигна ръка.
— Предполагам, че ще говориш от името на групата, Марк? — попита Рот.
— Да, сър — отвърна Марк Хейстингс.
По-младият му колега до него за малко да прихне, но успя да запази каменно изражение. Пак циркове, помисли си той. Всички знаят, че Хейстингс е доверен човек на Рот, що се отнася до вътрешните въпроси. За какво разиграват тоя фарс?
— Ето какво ни е известно засега — започна Хейстингс. — Заразеният пътник и пътникът, починал преди два часа от предполагаем инфаркт, са едно и също лице, американски професор на име Хелмс. Германското Министерство на здравеопазването е било информирано рано тази сутрин, че преди два дни Хелмс неволно е бил в непосредствен контакт с германски гражданин, поставен под карантина за опасен грипен вирус. Въпросният гражданин е работил в лаборатория за биологически изследвания на фармацевтичната компания „Хауптман“ и заболяването му е било вече в остро заразен стадий. Бил изолиран, но изпаднал в делириум и взел, че избягал от сградата. Заразил професор Хелмс, когато се опитал да разбие колата му на близкия паркинг. Хелмс изчезнал с колата и „Хауптман“, с подкрепата на правителството, предприели национално издирване, но той някак им се изплъзнал, качил се на полет 66 и по-късно получил сърдечна криза.
— Звучи абсурдно! — прекъсна го Рот. — Такава паника заради някакъв си грип! И още, изолират заразения, а после допускат да им избяга?!
Хейстингс се усмихна.
— Ние също смятаме, че историята е абсурдна, но засега това е официалната версия.
— И от какво все пак е умрял професорът? От сърдечна криза или от така наречения грип?
Хейстингс поклати глава.
— Още не знаем. Германците твърдят, че този щам грип може да причини и сърдечен удар. Едва след аутопсията ще се установи от какво е умрял Хелмс, а тялото му е още в самолета.
Джон Рот се облегна назад, почеса се по брадичката и огледа присъстващите един по един.
— Ами ако тоя „грип“ се окаже смъртоносен? С какво всъщност се занимават във въпросната лаборатория?
Един от експертите обясни, че става дума за специализирано научно звено към „Хауптман“, създадено съвсем наскоро за изследвания в областта на вирусите и антибиотиците.
— Значи си играят с живи бактериални култури и с вируси — заключи Рот.
— Да, сър, но са в съвсем начална фаза. Всъщност лабораторията още не е официално открита, но е оборудвана с всичко необходимо за работа с патогени от четвърта степен.
Рот се обърна към останалите.
— Вие наясно ли сте какво означава „патоген от четвърта степен“?
Всички, с изключение на един кимнаха утвърдително.
— Острозаразна болест, обикновено вирусна, с висока смъртност, за която няма нито ваксина, нито лечение — поясни Рот.
— Нещо като вирусите ебола и марбург — допълни Марк.
— Щом са оборудвани за подобни изследвания, не е изключено тоя „грип“ действително да се окаже нещо страшно. Марк, да не би всъщност военните да са изпуснали някой микроорганизъм и да се мъчат да потулят фактите?
Хейстингс се поколеба, но все пак се престраши и срещна погледа му.