Холанд се пресегна, включи светлините на крилете и видя двата изтребителя Ф-15 от лявата страна на самолета. За разлика от холандските, които известно време също придружаваха „Куантъм“, тези носеха отличителните знаци на американските Военновъздушни сили.
— Милдънхол е в Англия, нали? — попита той, макар много добре да знаеше, че базата се намира на около сто и седемдесет километра северно от Лондон.
— Доколкото си спомням, да. Трябва да се свържете с тях на честота 124,55, с изтребителите, имам предвид.
— Те са вече тук. Но нима англичаните ще отстъпят и ще ни пуснат да кацнем на територията им?
Отговорът се забави.
— Така изглежда, капитане. Следвайте инструкциите и в Милдънхол военните ще се погрижат и за вас, и за пътниците ви.
— Карантина ли ни очаква?
— Не знаем какво точно имат предвид. Просто искаме да ви осигурим възможност за приземяване. Обадете ни се, щом кацнете.
Холанд благодари и затвори. Роб чу целия разговор и набра съответната честота.
— Шейсет и шест до 124,55.
— Разбрано, шейсет и шест. Тук е „Фокс едно“ — летим над лявото ви крило. Изключете транспондера си и ни следвайте. Вече ще отговаряте само на позивна „Фокс три“, разбрано?
— Разбрано — отвърна Роб. — Домакините ни не са особено въодушевени от визитата ни, така ли?
Последва мълчание и Роб съжали за зададения въпрос. Момчетата в изтребителите бяха летци и също като него изпълняваха заповеди.
— Сър, останете на тази честота и не разговаряйте с никого от въздушния контрол. Ще изпълним завой наляво със снижение. Ще го направим бавно и плавно заради вас, тъй че просто ни следвайте.
Изтребителите изпълниха обещанието си, завиха наляво и започнаха да се спускат, съобразявайки се с огромния 747. Холанд изключи автопилота и ги последва.
— Какво всъщност става тук?
— Изглежда, ще ни вкарат тайно в Англия — отвърна Роб възбудено.
— Да, но ако англичаните не са дали съгласието си за подобно действие, ще избухне страхотен скандал.
Лий Ланкастър забеляза светлините отляво, но отпърво не ги разпозна. После изтребителите грейнаха и той видя националния флаг и емблемата на американските ВВС.
А защо точно „Ийгъл“? — замисли се той и несъзнателно загриза ноктите си. Американците бяха ликвидирали базите си в Холандия, а базите им в Англия вече бяха само смесени, англо-американски. Изтребителите не можеха да стигнат до Исландия или Канада, без да заредят с гориво по пътя. И кому бяха нужни изтребители, след като никой не стреляше по самолета?
Освен в Пентагона да са превъртели и да са решили да поставят англичаните пред свършен факт.
Когато „Куантъм“ последва изтребителите и зави наляво, всичко му стана ясно.
За по-малко от минута се добра до пилотската кабина и настойчиво почука на вратата.
Ключалката изщрака отвътре и той надникна в кабината.
— Капитане, пак съм аз, Лий Ланкастър. Тези изтребители в Англия ли ни водят?
Холанд се обърна и кимна, после отново се съсредоточи върху управлението на самолета.
Ланкастър пристъпи и седна на столчето зад пилотите.
— Англичаните съгласни ли са да ни приемат?
Холанд поклати глава.
— Това не ни интересува, сър — отвърна Роб вместо него. — Покрай изтребителите ще кацнем в Милдънхол тихомълком като птичка, е, просто малко по-едра птичка.
Ланкастър повдигна вежди в недоумение и се обърна към Холанд:
— Ясно ли ви е, че ако се приземим без разрешение, ще последва невероятен дипломатически скандал?
— А какво да правя? Компанията така ми нареди и аз изпълнявам решенията й. В края на краищата, нали всичко е уредено от Военновъздушните сили?
— Милдънхол е кралска въздушна база, а американците са само наематели. Теренът не е наш. Явно някой в Пентагона се прави на герой. Ако тръгнем така да решаваме този дипломатически проблем, ще си навлечем още стотина на главата. Може ли пак да използвам телефона?
— Естествено, сър.
— Наричайте ме Лий. — Ланкастър вдигна слушалката и започна да набира.
— Моля? Не ви разбрах, сър. — Холанд се беше замислил и изтърва последните му думи.
— Казвайте ми Лий, а пък аз ще ви наричам Джеймс, ако не възразявате.
— Добре… Лий. Благодаря.
— Хайде да оставим формалностите. И без това се очертава доста дълго да сме заедно, особено ако ще кацаме някъде без разрешение.