Беше мъж на среден ръст, със смачкан костюм, разхлабена вратовръзка и разкопчана риза.
— Извинявайте, че нахълтвам по този начин, мистър Рот. Казаха ми, че бързате да се срещнете с мен и аз търчах по целия път дотук.
— Личи си. — Джонатан Рот огледа дрехите му с явно неодобрение. — Но все пак бихте ли се представили?
— О, извинете, сър. — Новодошлият подаде ръка. — Аз съм доктор Ръсти Сандърс, работя в приземния етаж.
Рот се ръкува неохотно, после представи Марк Хейстингс.
— Запознаха ли ви вече със случая? — попита учтиво Хейстингс.
Сандърс посочи с глава вратата.
— Мери Елън от вашия отдел ме уведоми по секретния телефон. — Взря се в скъпата ламперия на стените, окичени с дипломи и пана. — Доста внушителен кабинет, сър. За пръв път идвам тук.
— Не сме ви поканили да оценявате декора, докторе — отвърна сприхаво Рот. — Нуждаем се от незабавни компетентни отговори.
Сандърс продължи да оглежда обстановката.
— Ясно, сър. Значи германците ни разправят, че става въпрос за грип, но паническото им поведение подсказва нещо далеч по-лошо, може би дори патоген от четвърта степен. Ако действително има основание за подобни подозрения, и най-строгите предпазни мерки са напълно оправдани. Лично аз не бих допуснал самолета в Щатите.
— Сериозно ли говорите?
Сандърс подпря ръце на ръба на бюрото и се наведе към Рот.
— Да, но има още един съществен момент: ние не знаем какъв е този вирус и дали принадлежи към известните видове, или е някакъв нов, непознат щам. Необходима ми е пълна информация как се е развила болестта на лаборанта, какви симптоми е показал, дали се е възстановил и доколко. За да предвидим как хората с по-лабилно здраве ще понесат вируса, трябва да знаем специфичните му свойства, смъртоносен ли е и в каква степен, а също и начините за предаване на заразата. Вероятно и германците не са наясно по тия въпроси и затова се презастраховат. Доста хитро от тяхна страна. Ако не греша, досега ни е известно само, че болестта се е проявила за пръв път в някаква нова биологическа лаборатория и немците поддържат версията, че е просто по-тежък грип, макар че действат като при страшна епидемия.
Марк Хейстингс подаде на Сандърс листа, който получи от Рот, и се взря в лицето му, опитвайки се да отгатне как ще реагира.
Сандърс прочете написаното и тихичко подсвирна.
— Значи човекът от лабораторията, заразил професора, вече е мъртъв? И не е бил първата жертва?
Рот кимна и поясни:
— Току-що получихме известието от Бон. Уверяват ни, че и те едва сега са научили.
Сандърс подаде листа обратно.
— Значи до този момент имаме двама починали пациенти и само смътни догадки за скоростта, с която се развива така нареченият грип. Вирусът не е изолиран, липсва класификация, не са извършени изследвания с електронен микроскоп, с други думи, продължаваме да сме в пълно неведение. Симптомите на пътника, умрял в самолета, съвпадат със симптомите при сърдечен удар. Германците съобщават за инкубационен период от два дни — нещо почти невъзможно! Два дни са съвсем недостатъчни, за да се настани вирусът в клетките и да се възпроизведе! Ако са верни твърденията на немците, ще трябва да се коригират всички учебници по медицина. И така, докато не разберем с какъв микроорганизъм си имаме работа и дали той е убил пътника в самолета, няма да знаем и какво може да причини, тоест няма да познаваме симптомите. — Сандърс скръсти ръце, тръгна към стената и взе да съзерцава една картина на Дивия запад.
— Марк — въздъхна Рот, — ти нали ни препоръча да приемем, че биологическата опасност е от четвърта степен, докато нещата не се изяснят напълно?
Сандърс изпревари Хейстингс.
— Имате право, Марк. — Обърна се към Рот. — Не е изключено цялата история да е резултат от тайни изследвания на военните. Но за мен най-голяма опасност крие евентуалната комбинация между кратък инкубационен период и висока смъртност. Представяте ли си кошмара, ако тези два показателя са налице, ако вирусът убива за три дни при смъртност 70–80 процента и вземе, че попадне в населено място?
— Добре, доктор Сандърс, все пак можете ли да определите степента на биологическата опасност и какво следва да предприемем? — Рот се подразни, че докторът продължава да разглежда кабинета му.
— Най-лошият вариант е, ако заразата се предава по въздуха и предизвиква бърза смърт в рамките на четирийсет и осем часа. Всъщност най-страшният фактор е разпространението по въздушен път. Предполагам, че затова повикахте тъкмо мен, познавам добре вентилационната система на „Боинг“, „Еърбъс“ и „Дъглас“.