Разбира се, сега щеше да остави Холанд сам да дава командите и да взима решенията — в края на краищата целта на полета бе да определи доколко пилотът е подготвен за конкретния вид самолет. Но докато подпише последния ред в летателната книжка на Холанд и го обяви годен за командир, формално той ще е командирът — „шефът“ — на полета.
Роб се подсмихна. За екипажа бе доста смущаващо да работи с двама командири, но нямаше как. За да получи разрешение да лети с пътници на борда, пилотът първо трябва да бъде изпробван като летец, а единственият начин това да стане, е да го поставиш под зоркото око на инспектиращия командир.
Всъщност никога не е ясно кой дърпа конците…
Роб погледна часовника си. Стига се е разсейвал. Предстояха двайсет минути работа по кабината и още пет часа полет — достатъчно, за да накара Холанд хубавичко да се поизпоти, преди да му подпише досието. Властта над пилота и контролът над грамадното чудовище направо го възбуждаха.
Силният вой на четири мощни двигателя привлече вниманието му и той спря захласнат до стълбичката. Друг 747 боботеше надолу по пистата и огромното му туловище бавно се издигаше във въздуха.
По-хубаво от секс дори! — заключи Роб.
Сложната хореография, необходима, за да излети самолет на голяма авиолиния, достигна кулминацията си към 4:30 ч. Дежурните, широко усмихнати и с шарени коледни шапчици на главите, отведоха последните отрупани с пакети пътници до самолета. Стюардесите също бяха в празнично настроение. Повечето имаха доста години стаж и им се полагаше коледен отпуск. Прибираха се у дома в зимния следобед, а отвъд океана ги очакваха съпрузи, деца, приятели, топли огнища и грейнали елхи.
Вратите се затвориха, обледяването бе отстранено от крилете и „Куантъм“-66 потегли по южната писта на летище Франкфурт, откъдето се издигна величествено в сумрачното небе.
2
На борда на Полет 66
Петък, 22 декември, 17:10 ч (1610 Z)
Устремен на запад, „Куантъм“-66 прелиташе над английската брегова линия, когато звънецът на стюардесите прозвуча в кабината на командира — неведнъж, а пет пъти поред.
Вътрешният правилник не предвиждаше подобен сигнал. Джеймс Холанд и Дик Роб се спогледаха тревожно. Холанд вдигна интеркома.
— Капитан Холанд.
— Капитане, обажда се Линда от 2Б. Мисля, че един от пътниците има сърдечна криза.
— Много ли е зле?
— Възрастен човек е. Бренда му оказва първа помощ. Беше му лошо още като излитахме, а сега изведнъж се катурна на седалката. Дадохме му кислород, но той почти спря да диша.
— Проверихте ли дали няма лекар в самолета?
— Има, един швейцарец. Каза, че ако искаме да спасим човека, трябва веднага да го закараме в болница.
— Добре, Линда, дръж ни в течение.
Предусетил решението на Холанд, Дик Роб побърза да се свърже с контролната кула.
— Център Лондон, тук „Куантъм“-66. Имаме спешен случай на борда. Моля за незабавно насочване за принудително кацане. — Обърна се към Холанд и повдигна вежди въпросително. Знаеше, че го е изпреварил с решението, но беше сигурен, че Холанд не би протестирал.
Нямаха избор.
— Да кацнем на Хийтроу — предложи бързо Холанд. — Поискай приоритетно обслужване и медицински екип.
Роб повтори искането и получи новите условия за захода. В същото време Холанд зададе курс към Лондон и започна снижение с автопилота. Изписа инициалите на Лондон на бордовия компютър и натисна бутона за активиране. Самолетът пое наляво. Дик Роб скръсти недоволно ръце и се облегна назад.
— Соло изпълнения ли ще правиш? — попита с подчертано негодувание той.
— Моля? — учуди се Холанд.
— В инструкцията е записано, че непилотиращият пилот обслужва компютъра. Сега аз съм непилотиращият пилот.
Холанд го погледна в очите. Дори Роб да е решил да се заяжда, нямаше за кога да спорят.
— Извинявай, Дик, но ти говореше по радиото, а случаят е спешен — каза той с едва прикрита неприязън и посочи компютъра. — Моля те, задай на компютъра курс директно към Лондон и да се приготвим за захода.