Холанд се облегна назад.
— Добре, а ти какво предлагаш? — Идеята да кръжи трийсет минути, за да изхвърля гориво за десетки хиляди долара, докато на борда умира човек, му се струваше направо идиотска.
Роб подскочи като ужилен. Холанд искаше да се отърве от отговорност за негова сметка.
— Дай да се разберем, капитан Холанд — размаха длани пред лицето му той, — решенията взимаш ти, а аз само ги оценявам. Ако държиш да забиеш самолета в земята с целия свръхтовар, вместо да източиш малко гориво, твоя воля!
— Да, но не аз, а ти си се разписал за полета — припомни му Холанд лаконично.
— А ти управляваш самолета — изстреля Роб, — тъй че нямам никакво намерение да взимам решения вместо тебе!
Холанд го погледна право в очите.
— Е, тогава бъди така любезен да си мълчиш и не ми досаждай повече!
Директорът на лондонската служба за управление на полетите застана тихичко зад гърба на дежурния, който ръководеше приземяването на „Куантъм“-66. Дежурният не го забеляза — инструктираше екипажа за по-нататъшно снижение до 1500 метра и завой до 180 градуса. „Куантъм“ беше следващият самолет, който трябваше да кацне на Хийтроу. Всички останали самолети бяха пренасочени, а медицинският екип и противопожарните съоръжения вече чакаха на полосата. Принудителните кацания не бяха толкова необичайни, но при спешен медицински случай на борда всички служби обединяваха усилията си. Дежурният изцяло бе съсредоточил вниманието си в успешното приземяване на американския самолет и неочакваното потупване по рамото го накара да подскочи.
Обърна се да наругае досадника и се озова лице в лице с шефа си.
— Къде се намира „Куантъм“ сега? — попита директорът.
— Насочих го между третия и четвъртия завой по схемата за кацане — отговори диспечерът. Подразни се, че началникът му не го оставя спокойно да си гледа работата, ами го отвлича с приказки.
— Изпрати го в зоната за изчакване и помоли командира да ни се обади на честотата на тяхното управление в Маями. — Директорът му подаде хартийка, на която пишеше „124,35“. — И не излъчвай тази честота в ефира.
Дежурният се сепна, свъси вежди и погледна началника си. Усъмни се, че е чул добре.
— Много се извинявам, сър… Какво точно казахте?
Директорът въздъхна дълбоко. Задачата му не беше лека. Притеснен, че другите в стаята могат да чуят, той се наведе над диспечера и повтори инструкциите на ухо.
— Очаквам да изпълниш нарежданията ми веднага! — заповяда той, стисна зъби и остави без отговор питащия поглед на дежурния.
— Подход, тук „Куантъм“-66. Наблюдаваме пистата. Разрешете визуален заход. — Гласът на пилота прозвуча едновременно от високоговорителя и в слушалките.
Диспечерът нагласи микрофона си.
— „Куантъм“, налага се да ви изпратя в зона за изчакване. Разрешавам изчакване на радиал 200 градуса от Лондон, на 18 километра, с десни завои и 18-километрови отсечки между завоите. Поддържайте 450 метра. Ще ви помоля да се прехвърлите на честотата, която компанията ви използва за… — Обърна се към директора, който тихо му подсказа отговора. — Преминете на честотата на вашето управление в Маями, за да можем да говорим поверително.
След кратко мълчание дълбоко озадачен глас с американски акцент попита:
— Лондон, наистина ли искате да изчакаме? Не знаете ли, че имаме пътник с тежка сърдечна криза и животът му виси на косъм?!
Диспечерът остана вкаменен. Какво можеше да каже? Та нали командирът бе съобщил за спешен случай на борда!
Директорът надяна слушалки на главата си и се включи в разговора.
— Капитане, тук подход Лондон. Разбрахте ли инструкциите за изчакване? — Гласът му беше крайно различен от този на дежурния, много по-властен.
Озадачен, Джеймс Холанд трескаво прехвърли наум всички възможни причини за подобна промяна в курса, но не успя да намери приемливо обяснение. Нали нямаше въздушен трафик по трасето им? Какво ли се е случило?
Натисна бутона на предавателя.
— Лондон, разбрахме инструкциите ви, но… дявол да го вземе, не можем да чакаме повече! Заради вас ще умре човек!
— Капитане, ако обичате, следвайте инструкциите. Колкото по-бързо се прехвърлите на посочената честота, толкова по-скоро ще получите обяснение.
Холанд погледна надясно към съседа си. По лицето на Роб също бе изписано пълно недоумение.