— Поеми управлението, Дик. Влез в определената зона за изчакване, докато прослушам тая проклета честота.
За разлика от друг път Роб прие задачата без възражение.
Холанд се разрови между документите си, откри листа с търсената честота и се включи на нея. Веднага му се обади същият авторитетен глас, представи се по име и ранг и премина към същината на проблема:
— Капитане, германското Министерство на здравеопазването е уведомило британското, че един от пътниците ви е бил заразен с особено тежък и опасен грип. Нямам повече информация, но поради опасността от зараза трябва да се върнете във Франкфурт за необходимата обработка и карантина. Вашата компания вече е уведомена, че британското правителство ви отказва кацане в Англия.
— Заради един грип! — учуди се Холанд. — От двайсет и пет години съм пилот и за пръв път чувам подобно нещо! Под карантина се поставят отделни хора, а не цели полети! Поне да свалим човека със сърдечна криза от самолета, а после ще върнем останалите обратно, щом компанията така желае!
Чу се шум от настройване на радиопредавателя, последван от въздишка.
— Съжалявам, капитане, това решение е взето от британското правителство, на най-високо равнище, и не подлежи на обсъждане.
— Защо, по дяволите, поне не получим помощ за болния?!
Директорът отговори с нетърпящ възражение тон:
— Капитане, не ви ли е минавало през ум, че сърдечноболният и заразеният пътник може да са едно и също лице?
— Сигурен ли сте? Знаете ли името на заразения пътник?
— Ще ви кажа само, че става дума за един и същ човек, но не мога да ви съобщя името в открит ефир. Предполагам, че имате достатъчно гориво да се върнете до Франкфурт при положение, че сте заредили за трансатлантически полет?
— Да, но, грип не грип, болният пътник ще умре, докато стигнем там!
— Съжалявам, не можем да направим нищо повече. Сега се върнете на предишната честота и ще ви свържем пак с Центъра в Лондон, за да получите направление на изток.
— А какво ще стане, ако все пак кацна на Хийтроу? — сопна се Холанд. — Нима ще ни изпозастреляте по кратката процедура?
Усети колебание у човека отсреща и се запита дали онзи тайничко не се надява той да постъпи точно така. Но директорът продължи с още по-властен тон:
— Подобна постъпка от ваша страна би била крайно неразумна. Ще предизвикате международен скандал, самолетът с всичките пътници и екипажа ще бъде задържан с часове на пистата, а накрая пак ще ви принудят да отлетите за Германия. После ще трябва да отговаряте пред вашето правителство, че сте нарушили вътрешните въздухоплавателни норми на чужда държава, и ще изгубите правоспособността си на летец. Така или иначе, болният пътник ще получи медицинска помощ във Франкфурт, а не тук.
— Надявам се, че разговорът ни се записва! — разгневи се Холанд.
— Разбира се, сър. И повярвайте ми, аз съжалявам не по-малко от вас, че съм принуден да действам по този начин.
Минаха няколко секунди, докато Холанд се поуспокои.
— Значи ще бъдем изолирани, така ли? Двеста четирийсет и пет пътници и дванайсетчленен екипаж? И то само заради един глупав грип?
— Да, във Франкфурт. Не знам подробностите, но трябва да побързате — казаха ми, че всички на борда се нуждаят от незабавно лечение, за да не избухне епидемия.
— Добре — каза само Холанд. Цялата история му се струваше невероятна, дори фантастична, но явно нямаха избор.
Прехвърли радиото на предишната честота, даде знак на Дик Роб да поеме разговора с диспечерите и се замисли над току-що получената информация.
Значи човекът със сърдечната криза е жертва и на грипен вирус. И какво от това? Двете нямат нищо общо помежду си.
Ами ако имат?
Грабна телефона и набра номера на врата 2-ляво. Барб Ролинс се обади веднага.
— Барб, нашият инфарктен беше ли болен от нещо, когато се качи в самолета?
Тя се замисли и си спомни как Бренда помагаше на Хелмс да влезе и да седне на мястото си.
— Да — каза след кратко мълчание. — Не се чувстваше добре. Защо?
— Просто досадни въпроси от летището. Ще ти обясня след малко — отвърна бързо Холанд, обзет от тревожни мисли. Германците искаха да ги върнат и да ги поставят под карантина, за да предотвратят епидемия. Ама че приятна вест!
Още си блъскаше главата над създалата се ситуация, когато Роб му съобщи, че са получили разрешение за полет до Франкфурт, и започна да вкарва данните в компютъра.
Та нали грипът е вирус? Как се лекува вирус?